Джеймс Роллинс - Последната одисея

Елена нямаше избор за това пътуване, но от разговора между духовника и посланик Фират по-рано стана ясно, че Роу е настоял да дойде. Възнамеряваше да види докъде ще доведе предателството му и вярваше, че все още може да помогне за определянето на мястото, отбелязано от рубина на картата на Бану Муса.

Човекът, когото не беше видяла преди отлитането от яхтата, беше баща й. Той не се беше сбогувал с нея. Срамуваше ли се, или просто беше зает покрай срещата на върха на ЕС? Запита се дали ще го види отново. Дори изпита инстинктивно болка от тази мисъл. Все още не можеше да свърже човека, когото беше познавала от трийсет години, с този, който бе показал истинското си лице през последните два дни. Трудно е да загърбиш миналото.

„И може би ще се срещнем отново“.

Представи си „Зорницата“, летяща на юг от Гибралтар на подводните си криле покрай мароканския бряг. Знаеше, че нито Фират, нито баща й биха пропуснали да са наблизо, ако бъде открито нещо в тези планини.

Хеликоптерът попадна във въздушна яма и се разтресе достатъчно силно, за да събуди монсеньор Роу. Той се намръщи и се изправи в седалката си. Изцъклените му очи забелязаха Елена, която се взираше мрачно в него.

— Не се измъчвай толкова, дете мое — рече Роу, като заваляше леко думите. — Ти ще ни помогнеш да върнем Агнеца в този ужасен свят. Разбиването на портите на Тартар ще отбележи началото на Армагедон. Адските оръжия и радиоактивният огън ще се отприщят в горещите точки на света, ще дестабилизират регион след регион, ще разпалят война след война, докато самите морета не пламнат. Едва тогава светът ще бъде прочистен от покварата и Божият трон ще бъде готов за Неговото завръщане. И когато Той дойде, най-сетне ще настъпи истински и вечен мир.

Елена се намръщи.

— Кажи това на онези, които бяха убити в Кастел Гандолфо. И на равин Файн.

— Всички те са мъченици. — Роу махна пренебрежително с ръка на тревогите й. — Хауард знаеше какво прави, разбираше важността на саможертвата. Дори простреля собственото си ухо, за да убеди американците, че сме били отвлечени, да спечелим съпричастието ти.

Замаяна, Елена се облегна назад. „Дори равин Файн“. Тя знаеше, че двамата духовници са се познавали от университетските си години, но никога не беше подозирала, че и равинът е бил част от всичко това. А трябваше да се досети. Спомни си разказа на баща си как апокалиптите имали свои представители във всички религии и дори сред атеистите.

— Баща ти постъпи прибързано, подтикван по-скоро от ярост, отколкото от здравия си разум, като отне така неочаквано живота на Хауард — продължи Роу. — Нос това демонстрира много ефектно нашата всеотдайност към делото.

Елена се извърна, ужасена от това безсърдечие. Беше постъпила като пълна глупачка в библиотеката. Заради изтощението си беше изпуснала езика. Когато монсеньорът я беше попитал къде ще търсят по испанския бряг, тя беше казала нещо глупаво: Сякаш това много ще им помогне. Явно думите й са били достатъчни, за да разкрие, че търсенето на град Тартес цели да ги заблуди. Малко след това Роу беше изведен за едно от многото му посещения до тоалетната — все пак той беше възрастен човек. Елена не беше имала причини да си помисли, че има нещо нередно. А петнайсет минути по-късно след завръщането му Кадир отново го беше отвел от библиотеката.

„Така и не успях да събера две и две“.

— И все пак Хауард не беше единственият, който разбира от саможертва. — Роу погледна гърдите си и гласът му зазвуча по-разгорещено. — В твоята упоритост ти не научи урока, който баща ти се опита да ти даде с онзи изстрел. Пак излъга. И аз трябваше да понеса болката от лъжата ти.

Той отново я погледна в очите. Но този път в неговите зад морфина гореше огън.

— Но саможертвата е необходима. Зная го много добре. Аз бях онзи, който убеди американците да донесат Ключа на Дедал в Кастел Гандолфо, за да видя дали той може да ни бъде полезен. Когато се оказа, че не е, когато американците не бяха в състояние да ни дадат повече информация, аз поисках онзи въздушен удар върху собствената си глава.

Елена забеляза трескавата страст, която се засилваше в гласа на монсеньора, начина, по който пръскаше слюнки. Блясъкът в очите му беше станал фанатичен. Очевидно морфинът беше освободил онова, което свещеникът бе крил дълги години, и го беше направил по-приказлив.

— Едва когато американците се оказаха достатъчно изобретателни, за да се измъкнат от подземията на Кастел Гандолфо, вярата ми в тях за момент се върна. Трябваше да ги извадя от защитния обръч, поставен около замъка, и затова ги отведох на остров Сардиния, при съюзника ми равин Файн. Исках да ги изпитам за последен път, като им казах онова, което знаехме, за да видя дали няма да им хрумне още нещо. Но за съжаление, отново без резултат.