Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Но според мен вие знаете какво има там — заключи тя.

Айрънуд застана пред тримата. От антарктическата бойна екипировка явно имаше и най-големи номера и макар измъчен от въздушната болест, той изглеждаше страховито, същински самоходен ледник.

— Недей да говориш от мое име, миличка. Знам какво очаквам да открием, обаче приличам на моя приятел Дейв повече, отколкото си мислиш. Не мога да знам какво има там, преди да съм го видял.

— И все пак си мислите за извънземни — включи се Лайл в разговора. Дейвид се изненада от майсторския начин, по който агентът постави въпроса така, че да прозвучи логично. Все едно не искаше да спори. Подличко.

— Аз винаги съм си мислил за извънземни, синко. Случайно да си чувал за Бръснача на Окам?

Възхитената усмивка на Марано преобрази лицето й, накара я да изглежда още по-млада.

— Най-простото решение е най-добро.

Айрънуд я поздрави, като повдигна картонената си чаша.

— Е, какво е най-простото решение на най-голямата историческа загадка? Как така земеделието, писмеността, астрономията и строителното инженерство — имам предвид пирамидите — едновременно се появяват по целия свят в общества, между които няма никаква връзка? Можем да го обявим за удивителен и крайно невероятен низ от случайности. Или пък някой много по-високоразвит просто им е подхвърлил наръчниците.

— Добре де, но защо да са извънземните? — попита Лайл. — Защо да не е по-древна цивилизация, която е създала тия неща, разпространила ги е по света и после е изчезнала?

— Много уместен въпрос — отвърна милиардерът. Който има още по-уместен отговор. Няма доказателства. Логично е да смятаме, че такива хора ще оставят нещо след себе си. Тъй де, останали са ни купища артефакти от римляните, гърците, египтяните, вавилонците — всички реално съществували, наистина древни цивилизации са оставили стъпки в пясъците на времето. Та хайде пак да се върнем към Бръснача на Окам. Какво е най-простото решение? Мистериозна цивилизация, която още по-мистериозно изчезва от лицето на земята и отнася със себе си всички доказателства за своето съществуване? Или пък космически кораб, който каца, дава ни нужните знания, та от ловци и събирачи да станем земеделци — началото на техническата цивилизация — и после пак отлита?

Дейвид не устоя на изкушението да предложи трета възможност.

— А ако тая древна цивилизация е казала на своите последователи, на своите ученици да скрият всички доказателства за нейното съществуване? А ако доказателствата избирателно са извадени от историческите извори, за да бъде скрит фактът, че такава цивилизация изобщо е съществувала?

— Конспирация — обобщи Марано. — Харесва ми.

Лайл не се върза на тази теория.

— Конспирация, която е просъществувала хиляди години?! Възможно ли е нещо да остане в тайна толкова дълго?

— Планината Юка — отбеляза Дейвид.

— Замразеното хранилище за ядрени отпадъци ли? — заинтригувано попита Марано.

— Когато започнало строителството, властите смятали, че отпадъците, които ще заровят там, ще са радиоактивни поне десет хиляди години — поясни Дейвид. — Затова събрали група учени, историци, даже автори на научна фантастика, и им възложили да измислят как да покажат, че районът е опасен, та хората да не копаят там стотици векове. Защото очаквали междувременно да възникват и загиват цели цивилизации, да се сменят различни езици и култури. И поставили на експертите следния въпрос: как да съхраним и предадем послание през всички тия години? — Дейвид замълча за миг. — Някой сеща ли се какво е било едно от решенията?

— Да създадат религия — веднага отговори Марано.

— Фондацията „Макклеъри“ — изсумтя Айрънуд. — Каква ирония. — После замислено прибави: — Повече ме интересува защо е важно скриването на свидетелствата за съществуване на древна цивилизация.

Дейвид разкопча предпазния си колан и се изправи.

— Докато вие тримата мислите над въпроса, аз ще отида да видя как е Джес.

— Още нещо, малкия. — Лайл бръкна в джоба на канадката си. — Само защото делото е закрито. Почти закрито. — Той извади снимка с големината на портфейл, която Дейвид позна веднага. Знаеше, че е копие, защото оригиналът лежеше във фалшивия му паспорт при останалия му багаж в Крайстчърч. — Когато цялата тая история започваше, аз се опитвах да разбера твоето участие. Това беше единствената лична вещ на работното ти място в лабораторията.

— Освен чашата с Улвърийн — обади се Марано.