Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Тел ’Чон проясни ума си, мина през почти два пъти по-високата от него порта и съобщи за пристигането си. Гласът му отекна в Залата. Тя беше кръгла, широка колкото петнайсет каи, легнали един до друг, всеки с глава до краката на съседа си.

Беше чувал, че на огромната й стена има схема, която обяснява най-сложните доказани факти за произхода на Земята. Не можеше да разбере дали този слух е верен, защото в момента стената бе покрита със застъпващи се парчета тъкано пурпурно платно, сваляно единствено в случаите, когато се събираха златните майстор-учени и затваряха портата.

Тел ’Чон имаше да учи още години, докато започне пътя си към този сан.

Ганеш го погледна. Старият учен стоеше до централната маса, кръгла структура от дялани каменни лавици, предназначени за хиляда триста двайсет и едната златни книги на Пътешествениците. Всяка от книгите съдържаше по петдесет и три тънки златни правоъгълника, върху които бяха гравирани техните цифри, схеми и звездни пътища.

Тел ’Чон знаеше, че в тях има и друга информация. Досега обаче, въпреки изследванията на поколенията учени, бяха преведени само частите с цифри и звездни карти.

— В посланието си казваш, че имаш предложение за проучване. — Ганеш отново сведе очи към книгата, която четеше на светлината на малките мангали, опасващи многоетажните лавици. Очевидно смяташе, че аудиенцията няма да трае дълго.

Тел ’Чон започна с грижливо подготвеното си предисловие.

— Златни майсторе, флотът се нуждае от нови карти на пролива в Бурното море между Карт и Никенк.

Ганеш обърна с пръчица от слонова кост златния лист на книгата.

— Неотдавнашните загуби на товари се дължаха на бури, а не на проблеми с картите. Можеш да си вървиш.

Тел ’Чон беше готов за това бързо отпращане.

— Златни майсторе, новите карти, които предлагам, не са за навигационни корекции.

Ганеш отново вдигна поглед от книгата.

— За какво друго могат да служат навигационните карти?

— За записване на времето, на особеностите на бурите.

— Можеш ли да четеш писанията на Пътешествениците?

— Не, златни майсторе, но особеностите на бурите могат да се изведат от картите, описващи височината на вълните и скоростта на вятъра.

— С каква цел?

— За по-точно предвиждане на бури. Така корабните майстори ще могат да променят курса или да отлагат плаването, за да намалят риска от загуба на товара.

Ганеш затвори книгата и ядосано почука с пръчицата си по ръба на една лавица.

— Същите изчисления могат да се използват в подкрепа на твърдението на някои, че днес бурите били по-силни, отколкото в миналото.

— Числата ни показват особеностите на света. Някои особености наистина се променят с времето.

— Но не и светът.

Тел ’Чон се надяваше да го убеди с аргумента за по-точно предвиждане на бурите. Кой можеше да оспори тази необходимост? Явно имаше друга причина за упоритостта на Ганеш.

— Златни майсторе, аз също съм на мнение, че бурите са по-силни. Освен това картите на Пътешествениците показват, че релефът се променя. И…

— Стига! — Ганеш подчерта нареждането си с рязко почукване на пръчицата от слонова кост. — Можеш да си вървиш.

Тел ’Чон не знаеше какво друго да направи, освен да го удари на молба.

— Моля те, златни майсторе. През последната година изгубихме прекалено много кораби.

— Винаги се губят кораби. Корабостроителниците ще ни дадат нови.

— С какво? Всеки кораб, изгубен на връщане от Никенк, означава загуба на товар. На гориво. На храна. Какво ще се случи, ако изгубим толкова много кораби, че народът на Корт започне да гладува? Или да мръзне?

— Няма да се случи. Можеш да си вървиш.

— Но се е случило с Пътешествениците!

Тъмното лице на Ганеш се сгърчи от гняв, рядко изражение за един кай.

— Би трябвало да знаеш, че съдбата на Пътешествениците не е доказан факт.

Тел ’Чон също негодуваше.

— Съдбата им е отразена в техните книги. Прочети ги. Там има само карти и наблюдения. Няма никакви свидетелства, че са се разселили другаде, освен на тези брегове. Плавали са по целия свят, но като морски птици, следващи сезоните, винаги са се връщали на това място. Никога не са си създали друг дом. Построили са тази великолепна библиотека на своето знание. Ала не са го използвали! И когото тази земя се е променила, те са изчезнали!