Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Правите всичко това само за да се доберете до Айрънуд. Ако беше поискал от вас да се костюмирате като Мики Маус и да пеете арии на Таймс Скуеър, пак щяхте да се съгласите.

— Това щеше да е по-лесно — рече Лайл. — Както и да е, исках само да ти кажа, че преди известно време се чух с предишната ти шефка. Полковник Ковински. И тя участваше в следствието.

„Каква изненада“ — помисли си Дейвид.

— Как е тя?

— Сигурен съм, че щеше да отговори „изключително“.

— Да, определено.

— Изгаряше от любопитство за оная нечовешка ДНК проба, която се опита да й я пробуташ за неандерталска.

Дейвид се напрегна. Виж, това вече не беше работа на Лайл.

— А всъщност била твоя. Ще ми кажеш ли нещо?

Мълчанието на Дейвид не смути агента и той продължи:

— Аз пък съм любопитен как така ти и твоите „аномалии“ сте в основата на всичко, което не можем да си обясним: Айрънуд и неговото търсене на извънземни. Една млада жена, срещу която стрелят хора на собственото й семейство, при това на обществено място. Аржентинците се канят да бомбардират обекта, за който пътуваме. Всичко това някак си е свързано с тебе. Спокойно можеш да ми кажеш. И без това все някога ще разбера.

Към тях се присъедини агент Марано, която почти се губеше във военната си антарктическа екипировка. Очевидно не се произвеждаха малки номера като за нея.

Носеше термос с кафе и няколко картонени чаши.

— Кофеин? — предложи тя. Двамата мъже отговориха утвърдително и настъпи временно примирие. „Хищници край водоем“ — помисли си Дейвид.

— Нещо против да седна при вас? — попита момичето.

Дейвид не възрази, нито пък Лайл, и Марано си сипа кафе, свали си седалка и се настани до партньора си.

— Е, според вас какво ще намерим? — Тя се наведе напред, за да вижда Дейвид.

— Нямам представа. Вие кажете.

— Нацистка база за подводници от Втората световна война. — Марано вдигна чашата си към Лайл. — Шефът смята, че е секретна британска изследователска станция. Заложили сме по десет кинта.

Дейвид не знаеше дали агентката говори сериозно.

— А ако се окаже нацистка база, която британците са превърнали в секретна изследователска станция?

Внезапната й усмивка му се стори искрена.

— Добро попадение. Предполагам, че тогава никой няма да спечели. — Тя отпи глътка кафе. — Сериозно, какво мислите?

— Не е в моите компетенции. Съответно нямам и мнение.

Марано сбърчи носле.

— Стига де, какво ви се иска да е?

Отговор, това му се искаше. Не че щеше да го каже на двама агенти от БСР, които пътуваха с него по неизвестна му причина. Отговор, за който никой не се сещаше, но който някак щеше да примири всичко, в което вярваше Айрънуд, с всичко, в което вярваше Джес, и всичко, скрито в собствената му ДНК.

Това бе не само невероятно, но и невъзможно.

— Каквото и да е, само ще повдигне още въпроси — откровено заяви той. — Откриването само на едно нещо никога не стига, за да промени мнението на учения. Специалистите твърдят, че първите хора не може да са стигнали до Антарктида, камо ли да са построили нещо там. Тъй че, ако наистина намерим колония, храм, каквото и да е, като в Корнуол, Айрънуд ще има да повтаря „Нали ви казвах“, обаче в крайна сметка ще е като откриването на ония викингски селища в Канада. Хората пак смятат, че Колумб е първият европеец, стигнал до Северна Америка, защото тъкмо неговото пътуване поставя началото на великите географски открития, на колонизацията. Всички други европейци преди него са задънени улици. Кой си спомня за тях?

— Щом не е важно какво ще открием, защо го правите? — попита Марано.

„Защото има малка вероятност там да намеря отговор — помисли си той. — Нещо, което ще направи смъртта ми по-лесна.“

— Просто за да видя всичко докрай — отвърна Дейвид и се отпусна назад, обгърнал картонената чаша с ръце, за да ги стопли.

По металния под на товарния отсек отекнаха тежки стъпки.

— Чух, че имало кафе — каза Айрънуд. Лицето му беше изгубило цвета си. Носеше по една малка скополаминова лепенка зад двете си уши и акупресурни гривни на китките си, но това явно не му помагаше да се справи с въздушната болест.

— По-скоро боядисана вода — предупреди го партньорката на Лайл. Тя се изправи, за да му налее от термоса, като че ли милиардерът й бе началник.

Грамадният мъж отпи от горещата течност и изражението му показа, че е съгласен с нея.

— За какво си говорите?

Марано го запозна с конкурентните теории за онова, което очакваше да бъде открито на полуострова: база за подводници, секретна станция, комбинация от двете, колония или храм.