Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Лайл остана вторачен в малкия телефон в ръката си.

Роз стоеше на прага със загрижено изражение.

— Интересен разговор ли? — попита тя.

— Какво чу?

— За Аржентина и Антарктида. Предполагам, че е свързано с нашия любим помилван престъпник.

— Помилването може вече да не е в сила.

Роз подсвирна с уста.

— Подробностите?

Лайл я накара да затвори вратата и й разказа всичко.

— Нещо не ми звучи логично — заяви тя.

Специалният агент забарабани с пръсти по бюрото си.

— Знам, никога не е имало признаци, че Айрънуд е във връзка с чужди сили, обаче…

— Нямам предвид това — прекъсна го Роз. — Британците да направят секретна подземна военна база на Антарктида — и да не ги забележим нито ние, нито двайсетина други държави?! Аз вярвам в какви ли не шантави неща, само че тоя сценарий е прекалено невероятен. Даже за мен.

Лайл също изпитваше съмнения, но щом Пентагонът водеше разследване, имаше някаква вероятност. Иначе какъв можеше да е отговорът?

— Добре де, ето какво ни е известно. Първо, методът на Айрънуд за откриване на подземни структури с ГСРСА действа. Едно пиленце ми каза, че всъщност сделката била заради неговия алгоритъм.

Роз съчувствено поклати глава.

— Едно пиленце, а? Прекалено много си слушал Айрънуд.

— Второ, понеже алгоритъмът действа, има голяма вероятност на онова място на Антарктида наистина да съществува подземна структура — продължи Лайл. — И трето, аржентинските военновъздушни сили явно се готвят да бомбардират обекта. Е, какво заключение можем да направим на базата на тия факти?

— Нацистка база за подводници?

— Съсредоточи се, Роз.

— Не, сериозно. Винаги се е приказвало, че нацистите са построили база на Антарктида точно преди Втората световна война. Немците развивали китоловна промишленост, така че по онова време имали присъствие там. Ловът на китове определено е играл известна стратегическа роля, нищо чудно, че една милитаризирана страна ще иска да си осигури провизии.

— Откъде знаеш тия неща?

— Извънземните ги излъчват в мозъка ми насън! Чета, Джак.

— Добре де, добре. И какво друго си чела за нацистите?

— Ами, след войната в Аржентина се появили няколко подводници. Така че на Антарктида може да има някаква подземна структура, която да говори за някогашните връзки между двете страни. Днес аржентинците нямат нищо общо с това, обаче кой се нуждае от лоша реклама, нали така? Затова решават да изтрият една не особено славна страница от историята си в името на добрия имидж. Все едно ние нямаше да постъпим по същия начин.

Лайл се замисли. В сценария на Роз имаше повече логика, макар и щура, отколкото в твърдението, че едно модерно съоръжение може да остане незабелязано в епохата на сателитното разузнаване.

— Не е зле, но въпреки това има един проблем — отвърна той.

— Само един ли? Усъвършенствам се.

— Ние открихме подземните структури с помощта на ГСРСА. Пратихме информацията на Айрънуд. Две денонощия по-късно и аржентинците знаят за това. Как е възможно?

— Намекваш, че Айрънуд им е продал информацията?

— По-вероятно е, отколкото да смятаме, че аржентинците подслушват разговорите ни с него.

— Добре. Ето какво ще направим — предложи Роз. — Ще се обадим на Айрънуд и ще му кажем каквото ми каза ти: че след пет дни неговата отдавна изгубена извънземна база ще стане полигон на аржентинските военновъздушни сили.

— И какво ще ни донесе това?

— Доколкото го познавам, ще изперка.

— А ако не изперка?

— Тогава няма да му пука. Което означава, че сме измамени. Което означава, че наистина е продал информацията на лошите. Което означава, че помилването му е за отвличане на вниманието. Което пък означава, че трябва да идем във Вануату и лично да му закопчаем белезниците. Логично, нали?

Лайл знаеше, че ненапразно работи с нея.

— Ще му позвъня — каза той.

Малкото нощни светлини на Порт Вила донякъде приглушаваха сиянието на звездите в небето, но го усилваха долу, хвърляйки искрящи отражения в бавно надигащите се и спускащи се тъмни води на пристанището.

Дейвид завари Джес на верандата. Беше се опряла на дебелия дървен парапет, загледана в кривото морско огледало или може би в нищо. Не я беше виждал, откакто се беше скарала с Айрънуд.

При приближаването му раменете й се изправиха и той разбра, че го е чула. Облегна се на парапета до нея с гръб към пристанището.

— Обадих се в Кеймбридж — каза тя.

— За анализите ли? — Бяха им съобщили, че първият опит за секвениране на неговата ДНК е излязъл неуспешен. Дейвид се досещаше защо лаборантите са казали така. И той си беше помислил същото първия път.