Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Изглеждаше готов да се разтанцува от вълнение. Дейвид беше поразен от неправдоподобността… не, от невъзможността на Антарктида да съществува подземен град. Джес обаче мрачно мълчеше.

— Джесика? — обърна се към нея милиардерът. — Нима днес не е най-щастливият ден в живота ви? На ръба сме да потвърдим едно изключително — изключително — откритие!

Вместо да отговори, тя напусна верандата.

Дейвид я проследи с поглед.

— Тя преживя много през последните няколко седмици. Цялото й семейство я преследва заради онова, което прави с нас.

— Семейни очаквания. Тежко бреме. — Обзет от любопитство, Айрънуд замълча за миг. — Ти не си южняк, нали, Дейв? Откъде са твоите старци?

— Оттук-оттам. — Дейвид смени темата. — Е, какво ще правим сега?

— Ще подготвим експедиция. В момента няма как да отидем на Антарктида. Съобщиха ми, че времето е прекалено опасно. След около два месеца ще започне сезонът, който минава за същинско лято. Ще наема подходящ кораб, ще събера екип. Хеликоптери, генератори… По дяволите, изкушавам се да повикам „Нешънъл Джиографик“, за да направим откритието на живо по телевизията!

Айрънуд разпери ръце, сякаш за да прегърне света.

— Какво ти казах, когато се запознахме? Ние ще променим всичко! След два месеца ще променим света!

Завладян от собствената си възбуда, милиардерът не забелязваше апатията му.

Каквото и да ги очакваше в Антарктида, Дейвид никога нямаше да го види. Нямаше да има откритие, което да го спаси. Джес и Айрънуд все още можеха да спечелят, ала той беше изгубил всичко.

— Как точно се сдобихте с това?

Андрю Макклиъри почука с идеално оформения си нокът по непонятно оцветената разпечатка, която лежеше върху огледалната повърхност на полираното му бюро.

Мерит седеше срещу него в неудобно напрегната поза. Десният му глезен още беше здраво бинтован, но гърбът му се бе възстановил и раните на гърдите му зарастваха както трябва. Травмите обаче не пречеха на способността му да усеща опасността. Разбираше какъв риск поема, влизайки в тази правна кантора. Тези хора можеха не по зле от него да накарат неудобния да изчезне.

— Властите пратиха файла на Айрънуд по имейла веднага щом получиха резултата. Аз имам достъп до имейл сървъра на неговата компания. Не беше криптиран сложно.

Макклиъри се вгледа в жълтия силует на разпечатката. Поне той се разпознаваше лесно. Извънземната колония на Айрънуд. Или храм, както го наричаше Фондацията. Всичко останало беше непонятно.

— Откъде знаехте, че властите ще го пратят?

— Не знаех. Следя цялата входяща и изходяща поща на Айрънуд. Така разбрах, че Джесика Макклейри и Дейвид Уиър работят с него. Сигурно още от самото начало.

— Не — възрази Макклиъри. — Имахме друг източник в лагера на Айрънуд. Това е първият му контакт с Джесика.

Друг източник ли? Мерит се опита да не показва интереса си към тази новина.

— Така или иначе сега работят заедно — отвърна той.

Правистът поправи и без това идеално изпънатата си вратовръзка и погледна насочения към него монитор в ъгъла на бюрото.

— Ти какво ще кажеш?

На екрана Сю-Лин Родригес и Мачадо замислено сви устни. Мерит беше виждал само една нейна снимка в досието й, направена нощем с мощен телеобектив преди много години. На живо изглеждаше по-млада. Или поне това, което напоследък минаваше за „на живо“. В досието на Айрънуд пишеше, че Родригес живее в Цюрих, и ако се съдеше по съвсем слабото сателитно забавяне на видеото, в момента сигурно се намираше там.

— С каква цел ни го носите? — попита тя.

— Имам нужда от защита. — Това беше самата истина, а трябваше да я каже, защото знаеше, че специалистите на Макклиъри по гласов анализ несъмнено обработват всяка негова дума и проверяват за лъжи.

В усмивката на жената се долавяше презрение.

— Хора от моето семейство биха могли да кажат, че се нуждаят от защита от вас.

— Грешни сметки и ходове. Не само аз работя за Айрънуд.

— Щом сте готов да предадете предишния си работодател, как да ви вярваме ние? — впери поглед в него Макклиъри.

— Всъщност Айрънуд предаде мен . — И това беше истина.

— Ако всичко се развие, както се надявате, на каква защита от нас разчитате?

— „Крос Екзекютив Протекшън Сървисис“. Мога да съм им полезен.

— Ще работите за нас, така ли?

— Същото, каквото вършех при Айрънуд. Събирах екипи и осигурявах безопасността на обекти по целия свят.

Мерит забеляза, че Макклиъри и Родригес се споглеждат. Очевидно си размениха някаква информация. Ако не се лъжеше, това издаваше тясна връзка.