Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Капитан Кингсбъро, двама специалисти от Националната разузнавателна служба, още трима агенти от Бюрото за специални разследвания и Кийша Харъл, главната програмистка на Айрънуд, бяха пристигнали с три необозначени бели вана и взет под наем шевролет „Трейлблейзър“. Харъл, която бяха арестували в казиното на милиардера, носеше оранжев гащеризон, бели маратонки и белезници. Според Роз доста модерен тоалет, след като оранжевото замени някогашните черно-бели райета.

Един от агентите от БСР намести обикновена пластмасова кофа под тежкия катинар, с който беше заключена ролетната врата на клетка номер 27. Друг агент с дебели ръкавици и маска изля в кофата течен азот. След две минути махна кофата и първият агент удари заледения катинар с чук, разбивайки го като стъкло. Айрънуд ги беше предупредил да не си губят времето да режат нано стоманената сплав, защото било невъзможно.

Третият агент отвори вратата и влезе вътре, за да включи лампите на тавана.

— Ето ги и тях — обяви Роз.

На метални стелажи, наредени по-нашироко, отколкото в казиното, лежаха половината от осемстотин и петдесетте едно цяло и половина терабайтови хот суап харда с базата данни ГСРСА.

Лайл влезе в хладното и ярко осветено помещение с бетонен под, голямо три на девет метра. Както ги бяха предупредили, в гипсокартонената стена беше пробита дупка към клетка 28. Там се пазеха останалите дискове, свързани с първата половина с дебел сноп кабели.

Разнесе се тихо пиукане и специалният агент погледна към металната сгъваема маса с четири компютърни екрана и клавиатури. Вниманието му привлече лампичка на таблото на неизвестно му устройство, която мигаше в контрапункт на пиукането.

— Кажете ми, че не е бомба — измърмори той.

Кингсбъро се вторачи в лампичката.

— Температурна аларма. Трябва да затворим вратата, за да не излиза студеният въздух. — Той даде знак на един от специалистите от НРС.

Ролетната врата се спусна и пиукането престана.

— Това ли очаквахте? — попита Лайл.

Кингсбъро вече седеше пред една от клавиатурите и разглеждаше някакъв текст.

— Като че ли.

— Добре тогава. Ще изляза, за да се обадя.

Капитанът вдигна джиесема си.

— Аз ще говоря оттук. Пратете своята по-добра половинка.

Лайл не си направи труда да го попита кого има предвид. Вдигна гаражната врата, върна се при вана, с който бяха пристигнали, и протегна ръка. Роз му подаде сателитния телефон.

— Ти ли си, агент Лайл? — попита Айрънуд.

— Да.

— Оперихте ли го?

— Точно където ни казахте.

— Кийша намира ли всичко за задоволително?

— Надявам се, че нямате нищо против първо да го проверят нашите хора.

— Стига да спазите сделката.

„Сделката“ — помисли си Лайл. Все още се мъчеше да я проумее.

Едно денонощие по-рано, два часа преди командосите да стигнат до Вануату, Айрънуд позвъни в щаба на Бюрото за специални разследвания на военновъздушните сили в Кристал Сити, щата Вирджиния, и поиска да го свържат с Лайл. Обаждаше се от сателитния си телефон и от БСР го прехвърлиха в дома на агента за по-малко от минута.

Тогава милиардерът му каза, че иска да направи ново предложение, и Лайл отговори, че го слуша внимателно.

— Имунитет, защита от Министерството на финансите, но без искания за разсекретяване на документите за НЛО.

Лайл изпита искрено разочарование. С удоволствие си представяше лицето на Айрънуд, когато командосите нахлуват в дома му, завързват го, запушват му устата и му слагат белезници, след което го връщат в Америка с военен конвой. Обаче началството беше готово на сделка, стига милиардерът да разкриеше местонахождението на откраднатата база данни, тъй че…

— Мога да го уредя — отвърна той.

— Още не съм свършил, синко. Искам твоята писмена гаранция за първите две условия и за още едно.

— Слушам ви. — Лайл не бързаше. Погледна си часовника. Командосите бяха почти на прага на Айрънуд.

— Ще ви кажа къде държа ГСРСА, ще заведете там Кийша и ще й позволите да проведе едно последно търсене, като онова в Корнуол. Не би трябвало да отнеме повече от ден. После ще ми пратите резултатите и можете да си приберете всичко и да го закарате, където желаете. И толкова.

Докато агентът обмисляше офертата, в слушалката се разнесе гласът на генерал Дифранца. В първия момент това го изненада, но не се сети, че някои — ако не и всички — от двайсетината, присъствали на първия им разговор в Пентагона, ги слушат и сега.

— Господин Айрънуд, тук е генерал Дифранца. Не затваряйте.