Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Нямам такова намерение.

— Ако това търсене, за което настоявате, е свързано, с какъвто и да е секретен обект и може да навреди на Съединените щати или нашите съюзници…

— Я престанете, генерале. За идиот ли ме смятате? Надявам се в крайна сметка да решите, че в резултатите от търсенето има нещо секретно, защото така ще потвърдите онова, което повтарям от самото начало. Така че и в двата случая ще бъда удовлетворен. Е, ще сключим ли сделката?

— Едно търсене — каза Дифранца.

— Ето ви номера на факса ми. Искам да го видя черно на бяло.

Докато командосите заемат позиция, сделката беше сключена и Айрънуд им каза къде да отидат.

Когато Кингсбъро потвърди, че цялата база данни е онлайн и функционира, Айрънуд продиктува географски координати. Генерал Дифранца, който следеше тази необичайна процедура от Националния военен команден център, ги провери и след по-малко от минута даде разрешение на Лайл да ги съобщи на капитан Кингсбъро от Космическото командване на САЩ и изтупаната в оранжево програмистка на Айрънуд.

Координатите като че ли нямаха никакво военно значение. Сочеха място на полуостров Палмър. На Антарктида.

Лайл лично ги беше приел. Роз го придружи, без да чака покана. Щеше да е жестоко да я отстрани от края на разследването, което ги бе погълнало изцяло.

Кингсбъро имаше строга заповед да не дава пряк достъп на Харъл до базата данни, затова главната програмистка на Айрънуд седеше на евтин канцеларски стол на колела на известно разстояние от масата и инструктираше капитана от ВВС какво да прави.

Първо въведе координатите. После на екрана до него се появи въздушна снимка на… белота. Лайл не виждаше нищо друго. След това Харъл каза на капитана да я уголеми и белотата се приближи. Накрая тук-там започнаха да се забелязват черни петна. Скали, отчасти покрити със сняг.

— Включете фалшивите цветове, долу вляво — продължи Харъл. Кингсбъро кликна с мишката и екранът от бял с черно стана бял със синкаволилаво. — Сега превключете на ГСРСА. Долу вдясно.

Белите участъци изчезнаха, заменени от ярка пъстроцветна дъга.

— Леле-мале! — възкликна Роз. — Какво стана?

— Предполагам, че виждаме действителния терен под снега — отвърна Лайл.

— Супер.

След това Харъл обясни на Кингсбъро как да въведе изходната дълбочина и резолюция на пластовете, които щяха да проучат.

В този момент Лайл престана да им обръща внимание. С Роз бяха провели дълъг разговор за жестовете, разменени между Дифранца и цивилния, представен му като психиатър. Тя се съгласи, че твърдението на генерала може да е вярно — че престъпник, който иска нещо невъзможно при преговори, всъщност не желае да сключи сделка. Обаче прие и изтъкнатия от Лайл аргумент, че за човек като Айрънуд разсекретяването на доказателствата за НЛО не е неизпълнимо условие — не и ако наистина вярва в тяхното съществуване.

Също като шефа си, Роз не разбираше защо психиатърът не го е взел предвид.

— Освен ако не е бил психиатър — прибави тя. — Може би тъкмо той държи ключа за склада, в който крият извънземните бебета.

Лайл я погледна в дяволитите очи и я попита дали искрено вярва, че властите са способни толкова дълго да запазят толкова невероятна тайна.

Асистентката му се усмихна.

— Това, че не вярвам в конспирации на държавно равнище, не означава, че не вярвам в…

— Напротив — прекъсна я той. И после решиха да оставят на мира всичко извънземно.

Когато погледна отново екрана на Кингсбъро, Лайл видя схематична диаграма, която ту се появяваше, ту изчезваше и постоянно променяше ориентацията си на фона на случайни комбинации от цветове.

— А сега? — попита капитанът.

— Ще поддържаме ниската температура в стаята и ще чакаме. — Кийша се завъртя на стола си и се обърна към Лайл и Роз. — При толкова точни координати не би трябвало да отнеме повече от няколко часа. — Тя протегна белезниците си към тях. — С това сделката е изпълнена, нали?

— Още не — отвърна агентът. Айрънуд продължаваше да е във Вануату и трябваше да им даде имената на всички замесени в кражбата на базата данни.

И тогава щеше да им остане една последна загадка: защо влюбеният в извънземните милиардер толкова се интересува от някаква мрачна, гола и покрита със сняг скала.

В края на краищата отговорът на този въпрос нямаше особено значение.

Лайл знаеше, че си е свършил работата. Делото беше закрито или скоро щеше да бъде.

Той се отпусна назад, затвори клепачи и отново се замисли за очите на Роз, чудейки се за пръв път какво означава да си прекалено стар. И прекалено млад.