Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Добре, господин Мерит — каза юристът. — Ще ви приемем, след като проверим това, което ни съобщихте.

— Как ще го направите? — попита Мерит. Докато траеше тази проверка, военновъздушните сили можеха да го арестуват всеки момент.

— Ще го направите вие — отвърна Родригес. — Фондацията има добри приятели в Каса Росада. Разбирате ли ме?

Мерит не я разбираше.

— В Аржентина, господин Мерит. Преди няколко години страната имаше проблеми. Фондацията допринесе за възстановяване на закъсалата им икономика и в резултат се радваме на доброжелателността на много държавни служители.

— Пак не ми е много ясно. Какво общо има Аржентина?

На екрана Родригес вдигна своето копие на донесената от него разпечатка.

— Този… подземен комплекс се намира на територия, за която претендира Аржентина. Наричат я Тиера де Сан Мартин. Наблизо има аржентинска военновъздушна база и селище. И двете са на не повече от двеста и петдесет километра от обекта. Нашите приятели с удоволствие ще ни помогнат да го намерим и потвърдим наличието на структури, подземни или не. Освен това ще ни съдействат за предприемането на съответните мерки.

Мерит разбра, че Макклиъри и Родригес очакват от него отговор. Този път адекватен.

— Съответните мерки — повтори той и видя, че очакванията им растат. — Като в Корнуол.

Неговите нови работодатели му отправиха еднакви усмивки.

— Като в Корнуол — потвърди правистът.

Необходимостта да напише доклад за тази жалка история беше по-неприятна дори от заповедта да сключи сделка с престъпник като Айрънуд.

Джак Лайл имаше да преглежда цял куп бележници.

Дневникът на Дел Чан от наблюдението на лабораторията на Уиър бе запечатан в найлонов плик с цип. С овъглени ръбове, изхвърчал надалече при попадението на ракетата. Лайл не се побираше в кожата си, че никой няма да плати за това престъпление.

Утешаваше го само фактът — ако изобщо нещо можеше да го утеши, — че днес страната и светът са в по голяма безопасност, тъй като базата данни ГСРСА отново се намираше под контрола на САЩ. Въпреки че причината за сделката вече беше защитена с най-високото ниво на класификация, генерал Дифранца му съобщи, че алгоритъмът на Айрънуд напълно отговарял на надеждите им: каквато и да била цената, ползата за страната многократно я надвишавала. Само военен можеше да разбере такава размяна — човешки живот срещу по-добър свят. Лайл приемаше преценката на генерала, но това не означаваше, че му харесва.

После идваха транскрипциите. Всеки разговор между Уиър и Айрънуд.

Лайл въздъхна и заразтрива болното си коляно. Написването на доклада щеше да му отнеме повече време, отколкото да приключи следствието.

Погледна към бюрото на Роз. Допреди няколко минути тя работеше върху своите части от рапорта. Зачуди се къде е отишла. На обяд?

Телефонът му иззвъня.

Агентът отговори, питайки се дали не е прочела мислите му. Нали Роз вярваше в такива неща.

— Джак, обажда се Лу Дифранца.

— Господин генерал?

— За тоя разговор съм просто Лу.

— Не сте сам, така ли? — Това беше шифърът за пропускане на чина. Щеше да чуе нещо, което уставът забраняваше, но генералът смяташе, че той трябва да го знае.

— Точно така. Сделката с Айрънуд може да пропадне.

„Лу“ беше привлякъл цялото му внимание.

— Ония координати, дето ни ги даде. На Антарктическия полуостров. Изглежда, че все пак имат някаква военна връзка — каза генералът.

— На Антарктида?!

— Тук никой не знае каква е връзката, обаче от Националната разузнавателна служба ме предупредиха, че координатите изскочили в съобщения, разменени между части на Шеста бригада от аржентинските военновъздушни сили.

— Нищо не разбирам.

— Подготвят някаква демонстрация на сила, Джак. Според нашите анализатори трябва да е свързано с териториалните им претенции към полуострова. Затова ще провеждат там военни операции.

— Какви операции?

— Още не е ясно. Дислоцират изтребители „Мираж“ и един танкер във военновъздушната база „Галегос“, в най-южния край на Южна Америка. И превозват провизии, най-вероятно боеприпаси, във военновъздушната база „Маримбио“, която е на един остров съвсем близо до полуострова, на около двеста километра от обекта на Айрънуд. Очаква се да приключат до четири дни.

Лайл още не разбираше.

— Не знам какво да кажа. По време на следствието не сме засекли нито дума за връзка с Аржентина и Антарктида.

— Е, положението тук става напечено и реших, че трябва да знаеш. Получили един доклад, че както губи ледената си покривка, Антарктида скоро ще се превърне в гореща точка заради конкуренцията за полезни изкопаеми. Лесно е да подпишеш договор, че няма да търсиш нищо на място, където и без това не можеш нищо да направиш, но ако други държави вече започват тайно да установяват търговски и промишлени бази там… Казвам ти, най-голямата ни тревога е, че Айрънуд ни е метнал и е използвал ГСРСА, за да открие секретна британска база, и аржентинците ще реагират, все едно е нападната родината им. Пак ще се повтори Фолклендската криза и ако се окажем прави, ще търсят изкупителна жертва. Не искам това да си ти. Пази си задника, Джак. — Генералът затвори.