Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Сега ще дойде на себе си — каза той и в същия миг Дейвид ненадейно изтръгна стреличките от кожата си и ги заби в лицето му. Мъжът сепнато се олюля назад, вдигна тейзъра си и…

… падна по гръб, ударен с тежкия том, който Дейвид грабна от една лавица.

Дейвид взе тейзъра, заотстъпва и като размахваше оръжието към Бакана, й заповяда да остане до поваления бодигард. Ръката му трепереше, лицето му бе станало пепеляво и от раните на гърдите му се стичаше кръв.

— Хайде просто да намерим онова, за което дойдохме, и да се махаме — обърна се той към Джес.

Бакана най-после си върна дар слово.

— Не можете да излезете оттук. Никой не може.

— Ще почакам вратата да се отвори — отвърна той и погледна Виктория. — Ще я отворите, нали?

Въпреки току-що разигралата се сцена, директорката на Кантората запази властно спокойствие. Тя извади прашен черен телефон изпод купчина вестници и каза:

— Джеси, съгласна съм с теб, че нещо не е наред и че Сю-Лин е замесена, но още не си ме убедила, че тя иска да разруши храмовете. Просто няма причина за това. — Вдигна слушалката, за да се обади.

— Има, естествено — заяви Дейвид, преди Джес да заговори. — Ами тайната на Семейството?

Сякаш внезапен студ вледени всички в кабинета. Бакана и бодигардът се обърнаха и се вторачиха в него. Виктория се вцепени с телефонната слушалка в ръка.

Джес знаеше, че Дейвид иска да я защити, и се опита да го предупреди.

— Дейвид…

Но той изобщо не предусещаше урагана, който щеше да отприщи.

— Нямам ни най-малка представа колко струва тоя комплекс. Какво е коствало да докарате бомбоустойчива врата в центъра на Австралия. Откъде Джес се сдобива с фалшиви паспорти и урежда чартърни полети по целия свят… За вас парите все едно не съществуват бе, хора!

— Говорете по същество. — Виктория гледаше Джес в очите и сякаш питаше: „Какво си му казала?“.

„Твърде много“, помисли си Джес. А после Дейвид влоши положението още повече.

— Фондацията „Макклеъри“ и вашето „Семейство“ съществуват, за да търсят храмовете. Кажете ми тогава какво ще се случи, когато ги откриете?

— За нас нещата не се изчерпват с това. — Виктория запазваше спокойствие, но Джес знаеше, че под него кипи гняв.

— Напротив — възрази той. — Общо взето, всички организации имат подобна съдба. Те са създадени, за да постигнат конкретна цел, но когато станат достатъчно големи, достатъчно богати, загърбват тая цел и работят единствено за да гарантират съществуването си.

— Същото се отнася за Семейството — продължи Дейвид. — Вижте какво трябваше да преживее Джес, за да ви накара да я изслушате. Ако Сю-Лин успее да унищожи храмовете, търсенето на Семейството никога няма да свърши и фондацията „Макклеъри“ ще съществува вечно. Благодарение на Джес обаче сега имате да мислите за нещо по-важно. Ако наистина намерите всички храмове и Белия остров, и може би даже преоткриете голямата тайна, която сте изгубили — независимо дали това има смисъл след толкова много векове — Фондацията ще е изпълнила целта си и всичко свършва. Нали така?

Виктория остави слушалката. Джес не поглеждаше към Бакана и бодигарда. Знаеше какво ще види. Изумление. И укор. Дейвид току-що ясно беше дал да се разбере, че най-новата пазителка на Семейството съзнателно е нарушила най-свещения си обет.

Братовчедка й сякаш бе остаряла за броени минути.

— Джесика… как можа да ни предадеш точно ти ? Флориан лично те избра.

Джес не отстъпваше.

— Дейвид е от Семейството, затова му разказах всичко.

— Дори да е от Семейството, той не е пазител — категорично заяви Виктория. — Сега знае прекалено много. И за съжаление не е единственият. — Погледът й обходи кабинета, преминавайки през Бакана и бодигарда. — Стореното от теб, Джесика… Вече не е в моите ръце. Нашите традиции не ми дават избор. — Джес чу окончателността в думите й. — Вече никой от вас не може да напусне това място. Никога.

— Готов ли си? — попита генерал Дифранца.

Лайл седеше пред компютърен пулт в края на централната маса в заседателната зала на Националния военен команден център. Бяха минали три години от последното му идване в Пентагона, когато беше присъствал на възпоменателна служба на открито. За пръв път влизаше в сърцето на военната командна структура на Америка и никога не бе предполагал, че ще попадне в ситуация, при която трима генерали — двама генерал-лейтенанти и един генерал-майор — очакват от него да вземе решение. Другите в залата — капитан Тревър Кингсбъро и двамата му свързочни специалисти от военновъздушните сили, петима експерти от Националната разузнавателна служба, двама от Управлението за национална сигурност и шестима сериозни цивилни, които демонстративно не му бяха представени — допълваха общата картина.