Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Ще имаме нужда от доказателство — каза Лайл съгласно пищова си, но знаеше какъв ще е отговорът на милиардера.

— Пак ще повторя: ти вече си подсигурен. Ако те излъжа, край на сделката. Наясно съм с това. Как не можеш да го проумееш?

Специалният агент прегледа всички други искания на Министерството на правосъдието, грижливо подредени по важност. Айрънуд нямаше да приеме нито едно от тях.

— Слушайте, господин Айрънуд. — Лайл отдръпна слушалката от ухото си и смачка пищова до нея. — Чухте ли? Това беше списъкът с исканията, който ми дадоха. Повече няма да говорим за тях.

Отсреща милиардерът се засмя.

— Тъй че сега е ваш ред. Какво искате от нас?

Айрънуд отговори толкова бързо и ясно, че очевидно също имаше предварително подготвен списък.

Първо, пълен имунитет, срещу каквито и да е обвинения, свързани с начина, по който съм се „сдобил“ с базата данни — за мен, сина ми и всички останали, които са ми помагали и съдействали, особено за отличните ми програмисти. — Лайл вдигна поглед и видя, че един от цивилните му кима — това искане се очакваше и можеше да се изпълни.

— Второ, незабавно преустановяване на всякакви проверки и ревизии от страна на Министерството на финансите и гаранции, че няма да бъдат предприети нови такива. — Една цивилна жена поклати длан наляво-надясно — по този въпрос също можеше да се направи нещо.

— Трето и най-важно, незабавно и пълно разсекретяване на всички документи и други свидетелства, свързани с продължаващото укриване на информацията за НЛО и посещенията на извънземни, от страна на Белия дом.

Това искане щеше да допадне на Роз. Лайл погледна Дифранца с вдигнати вежди, но генералът намръщено наблюдаваше друг цивилен, който еднократно поклати глава.

Агентът още се чудеше как да разбира тази размяна на жестове, когато Дифранца се приближи и му прошепна:

— Не можем да разсекретим нещо, което не съществува.

— Хм, това ли е? — попита Лайл в микрофона.

— Мисля, че ви стига, мили хора. Единственото, което някога съм искал, е истината да излезе наяве. Направете го и това ще ме удовлетвори.

— Ами, добре, ето какво мога да ви отговоря. — Следващите думи бяха едни от най-трудните, които му се беше налагало да изрече някога. — Можем да ви уредим пълен имунитет. Това не би трябвало да е проблем. — После замълча, за да преглътне отвращението си. — Тая работа с Министерството на финансите ще има известни усложнения, обаче изглежда, че може да се направи нещо.

— Да преминем към пълното разсекретяване.

— Хм, това е най-трудното. Казаха ми, че властите не могат да разсекретят нещо, което не съществува.

— Не съществува, дръжки!

— Аз съм откровен с вас, господин Айрънуд. Водил съм достатъчно следствия, свързани със супермодерни технологии, и не съм чувал нищо за грамаден склад с извънземна техника. И знаете ли какво? В момента тук присъстват трима генерали от военновъздушните сили, все достойни хора, и те също не знаят нищо по тоя въпрос.

— Не си ме слушал внимателно, агент Лайл. Не съм си дал целия тоя труд и не съм пръснал толкова пари за копието на вашата база данни, за да го продам на китайските комунисти. Направих го, за да открия доказателства за посещения на извънземни. Посещения, които продължават и до днес, за които властите знаят и за които народите по света заслужават да научат.

Лайл погледна Дифранца. Генералът се обърна към сериозния цивилен. Цивилният еднократно поклати глава. Дифранца взе слушалката от агента.

— Господин Айрънуд, тук е генерал Лу Дифранца.

Лайл не чу отговора на милиардера, но генералът явно се изненада от него. После се изненада още повече.

— Затвори ми. — Дифранца върна слушалката на Лайл и каза на своя колега: — Булдог, имаш картбланш за провеждане на операция „Възвръщане“.

Специалният агент отмести стола си от масата и се изправи. Вярно, не беше успял да сключи сделка с Айрънуд. Вярно бе и че изобщо нямаше нужда да сключват тази сделка. Командосите щяха да задържат обекта в рамките на единайсет часа и да се върнат в Щатите един ден по-късно. Справедливостта в крайна сметка щеше да възтържествува.

И все пак…

Той се приближи до Дифранца.

— Господин генерал, ако не ме касаеше, изобщо нямаше да ви питам. Но когато Айрънуд поиска разсекретяването на доказателствата за НЛО и оня цивилен…

— Доктор Сатомура. Психиатър — поясни генералът. — Често работи с Командването на специалните операции в случаи на взимане на заложници, искане на откуп, такива неща. — Той се засмя, но като че ли малко пресилено. — Разбирам какво искаш да попиташ. Не, няма НЛО. Поне извънземни НЛО. — Дифранца заговорнически се наведе към него. — Не е тайна, че имаме много… да ги наречем „интересни“ летящи обекти, но нито един от тях не идва от Марс. Мак Сатомура и преди е водил такива преговори и когато обектът постави неизпълнимо искане, например властите да възкресят някой умрял, да размени нещо срещу президента или пък да разсекретим доказателства за НЛО, това е признак, че по-нататъшните преговори едва ли ще доведат до задоволителен резултат. И когато постави това откачено искане, Айрънуд всъщност ни даваше да разберем, че изобщо не се стреми да сключи сделка.