Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Това, което предстоеше да се случи, имаше само един плюс: Роз Марано я нямаше, за да казва неподходящи неща в неподходящ момент. Дори да се окажеше права, както обикновено, щеше да го е казала пред неподходящи хора. „И за това благодаря“ — помисли си Лайл.

— Тъй вярно — отговори той и отново сведе поглед към пищова, който му бяха приготвили в Министерството на правосъдието.

— Булдог? — продължи Дифранца. — Как се справят твоите момчета?

Картър Тайрел Булдога, другият генерал-лейтенант в залата, проверяваше докъде е стигнал самолетът, изобразен като син триъгълник на един от шестте големи екрана на стената вляво от Лайл.

Въпросният МС-130Н „Комбат Талън II“ току-що беше приключил второто си презареждане над Тихия океан. На борда имаше отряд от дванайсет командоси от Първо крило за специални операции, дислоцирано във военновъздушната база „Нелис“ в Невада. Пътуваха за първия сборен пункт в мисията си: международното летище „Крайстчърч“ в Нова Зеландия, най-южната чуждестранна база на ВВС на САЩ. На малко над три хиляди километра от Вануату.

— Ще се приземят след три часа — отговори Булдога, като покри микрофончето на слушалките си с ръка. — Ще бъдат на мястото осем часа след кацането си в Крайстчърч.

Дифранца, Лайл и почти всички останали в залата погледнаха два от другите големи екрани на лявата стена. На единия имаше ясна снимка на огромния дом на Айрънуд в Порт Вила, Вануату. Другият представляваше световен часовник. След единайсет часа в този район на Пасифика щеше да е 03:00, определено предимство за командосите, които щяха да виждат в мрака с термоочила.

Ако телефонният разговор на Лайл не протечеше добре, в островния рай на Холдън Айрънуд щяха да се появят неочаквани гости.

— Ти си, Джак. — Дифранца го потупа по рамото и се отдръпна, за да го остави да работи. Специалният агент кимна на свързочника от военновъздушните сили, който седеше до него, и той натисна един от бутоните на пулта.

Лайл вдигна черната телефонна слушалка и чу далечната глухота на сателитната връзка, после специфичния звън на телефона във Вануату. Само едно иззвъняване.

— Айрънуд. — Агентът се изненада от острия глас на милиардера. Сякаш очакваше друго обаждане, а не такова, което можеше да гарантира личната му безопасност.

— Джак Лайл.

Айрънуд веднага възвърна обичайната си дружелюбност.

— С какво мога да ти помогна, агент Лайл?

— Ами, вижте, проверих корнуолската разпечатка, както ме посъветвахте, и съм готов да си поговорим. Но ще ми трябват още някои уверения от вас.

— Готов си да си поговорим. Това ми харесва. Колко души си докарал да слушат разговора ни, синко?

Лайл нямаше нужда да се замисля.

— Един момент да ги преброя. — Половината зала видимо се изненада от думите му, но агентът разбираше, че единственият начин да спечели доверието на Айрънуд е пълната откровеност. — С мен сме двайсет, доколкото виждам. Нямам представа още кой може да подслушва връзката.

Отговорът изглежда удовлетвори милиардера.

— И откъде се обаждате всички вие, мили хора?

Дифранца отрицателно поклати глава.

— Да речем, че мястото е секретно. Но вие сте важна личност, господин Айрънуд, и ако се съди по генералските звезди в стаята, спокойно можем да кажем, че имате цялото ни внимание.

— Тогава ти си на ход, синко.

Лайл знаеше каква ще е първата стъпка, но въпреки това хвърли поглед към пищова си.

— Първо трябва да се уверим, че вашият метод за извличане на информация от базата данни ГСРСА действа.

— Вече го знаете — изсумтя Айрънуд. — Иначе защо сте се събрали толкова народ?

— Не, не го знаем. И не можем да приемем думата ви на доверие. Трябва ми копие на вашия диск.

— Синко, знаеш поне това, че имам малко мозък в главата. Ако ти дам диска, преди да сме постигнали задоволително споразумение, повече няма да имаш нужда от мене. Ще сключим сделката въз основа на моята гаранция, че методът в оня диск — да го наречем алгоритъм, за да знаеш за какво се пазариш, — действа така, както твърдя. Накрая, ако се окаже, че съм те изработил, можеш да ме заключиш в Зона петдесет и едно. Ти вече си подсигурен в сделката, тъй че нищо няма да ти покажа. Давай нататък.

Дифранца му даде знак да продължи.

— Колко копия на данните сте направили?

— Вече си взел онова от казиното. Имам едно резервно, което е в действие — както се изрази ти, на „секретно място“. И второ пак там, само че просто е записано на купчина хардове, които не са вързани в мрежа.