Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Нямаш право да ни задържаш — заяви Виктория.

— Правя го в името на Семейството.

— Не е вярно. Каквото и да ви е казала Сю-Лин, не е вярно — извика Джес.

— Защо да ме лъже? — Погледът на Бакана запрескача между двете й пленнички. — Тя е пазителка като вас. Вие знаете неща, които не са ми известни. Сто четирийсет и четиримата знаят неща, които не са ми известни. Семейството оцелява, като пази знанието в тайна. Но сега вие — посочи тя Джес — застрашавате всичко това с вашите измислени истории за някакъв храм! Така помагате на Айрънуд!

Сирената млъкна и внезапната тишина ги стресна.

— Вратата вече е затворена. Ще останем заключени поне ден. — Виктория притисна лаптопа към гърдите си. — Съгласна съм с теб, Бакана. Трябва да пазим в тайна някои знания. Наистина сме оцелели така. Но аз съм пазителка от над двайсет години и мога да ти кажа, че не всички на масата сме на едно мнение. Ще се обадя на Сю-Лин. Сигурна съм, че всичко това ще се уреди.

Бакана остана пред вратата.

— Те искат да върнат Джесика в Цюрих. За разговор, нищо повече. Затова не носят оръжие.

— Кой не носи оръжие?

— Хората от „Крос“. — Вратата започна да се отваря и момичето отстъпи настрани. — Дойдоха, за да я отведат.

Дейвид тичаше към кръглата врата, докато сирената виеше и огромният стоманен диск тежко се затваряше, набирайки инерция. Без да забавя ход, той се озърна през рамо. Мъжът от ландроувъра беше стигнал до средата на витото стълбище. Дейвид позна черното оръжие в ръката му. Тейзър.

Затича се още по-бързо. Нямаше откъде другаде да избяга, освен през вратата, но грамадният капак вече беше изминал половината от дъговидната си траектория и след десетина секунди щеше да се захлопне. Дейвид чу изтрополяване по последните метални стъпала, когато преследвачът му стигна до долу.

Отворът на тунела пред него се стесняваше, вече почти затворен от стоманения диск. Дейвид се извъртя настрани, провря се покрай широката метър и половина каса и се промъкна оттатък в мига, в който стреличката улучи външния ръб на диска и хладната грамада се затвори.

Спасен.

Хидравликата замлъкна с глухо ръмжене и заключващите езици изскочиха от гнездата си.

Сирената утихна.

Дейвид се раздвижи, но усети, че нещо го задържа.

Вратата беше защипала ризата му.

Дейвид задърпа плата безуспешно. После ядосано раздра ризата на гърдите си и се освободи. Обърна се, за да продължи да тича. И тогава трети бодигард от „Крос“ го улучи с тейзъра си.

Бакана се отдръпна от вратата на кабинета и бодигардът блъсна Дейвид пред себе си. Той падна на колене и Джес се втурна към него.

След секунди тя погледна назад и каза на Виктория.

— Жив е, този път са използвали стрелички. В Бостън имаха заповед да ни убият. На какво се дължи тази промяна? — Облеченият в масленозелена пустинна униформа служител от „Крос“ не й отговори. С хипертренираната решителност на воин от частната армия на Семейството, мъжът зареди нов пълнител в тейзъра си.

— Имаме заповед да ви отведем в Цюрих. По възможност невредими.

Джес видя изненадата на Бакана от тази заплаха. Виктория мълчеше.

Джес докосна гладката гола гръд на Дейвид, в която още бяха забити шипчетата на електродите. От раничките избиваха капки кръв.

Той простена, без да идва в съзнание. Възстановяването след слабия високоволтов електрически шок изискваше известно време, но на Джес й се стори странно, че Дейвид не е започнал да се свестява.

Тя отново се обърна към Виктория.

— В Бостън Сю-Лин ни искаше мъртви, а сега — не. Това означава, че се нуждае от информация. Иска да й кажем как да открие храмовете.

Тя не обърна внимание на смаяните лица на бодигарда и Бакана. Имаше значение единствено как ще постъпи пазителката на Канбера.

Братовчедка й очевидно взе решение и заговори властно на мъжа с тейзъра:

— Вие се намирате на моя територия. Ако очаквате да отведете тези хора, трябва да обясните защо го правите.

Мъжът се поколеба и Джес предположи, че Сю-Лин му е наредила да не разкрива нищо. Дори на директорката на Кантората.

Тя забеляза, че, разкъсвана от вътрешна борба, Бакана следи напрегнато сцената.

Изведнъж Джес се зачуди дали и този случай ще се нареди сред историите, които някой ден ще разказват на децата от Семейството.

— Трябва да говорите с пазителката на Сао Паоло — отвърна накрая мъжът.

— Непременно. Но сега питам вас.

Дейвид пак изпъшка. Това привлече вниманието на бодигарда, който се наведе и посегна да дръпне жиците от гърдите му.