Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Административната част в дъното на коридора имаше по-приятен вид. Заради инспекторите от службата по трудова медицина и охрана на труда и лицензиращите органи, изследователите от фондацията „Макклеъри“ веднъж годишно излизаха от подземните пещери на Кантората, за да изиграят ролята на чиновници. В момента обаче бюрата пустееха и бяха завити с тежък найлон, покрит с дебел пласт червен прах.

Бакана внимателно отметна найлона от една кантонерка до задната стена. Изтегли средното чекмедже и Джес постави ръката си вътре с длан надолу и изпънати пръсти върху подложка с пластмасови щифтове. Проблесна бяла светлина и прозвуча тих сигнал. После плоскостта на стената до кантонерката плавно се плъзна настрани.

Бакана влезе първа.

Откритото стълбище се виеше надолу и водеше до помещение, голямо колкото пещерата, в която бяха паркирали ландкрузъра. В другия му край лъщеше грамаден стоманен диск — петдесеттонна бомбоустойчива врата. Тя беше отворена и разкриваше цилиндричен тунел, широк колкото двулентов път.

Влязоха вътре и скоро стигнаха до редица асансьори, спускащи се пет етажа под земята. Джес знаеше, че ако е подценила влиянието на Сю-Лин над другите пазители, може вече да са я обявили за враг на Семейството. Скоро щеше да разбере.

Вратата на асансьора рязко се отвори и нахлу хладен въздух. Джес се приготви за нападение.

Нищо.

— Каква изненада! — Виктория от Рода Кларидж, пазителка на Канбера, я грабна в прегръдките си. Както винаги нейните тюркоазеносини очи бяха изумителни на фона на загорялото й лице. Правата й платиненоруса коса стигаше до равнището на брадичката.

Джес веднага се отпусна. Сю-Лин не беше вдигнала тревога. Набързо измислената в самолета легенда, че Дейвид й е годеник, трябваше да издържи само докато се сдобиеха с изображенията на картата на Слънчевата система.

— В моя кабинет? — предложи Виктория. — Ще ми разкажеш всичко за него.

— Има много за разказване — отвърна Джес.

Виктория й намигна.

— Време е за пълна изповед.

Кабинетът на Виктория беше като на всеки учен с прекалено много проекти и прекалено малко време. И двете бюра, всички лавици, всички мебели бяха отрупани със списания, статии и разтворени книги, измежду чиито страници стърчаха самозалепващи се листчета с бележки.

Пазителката на Канбера премести една от тези купчини от ръба на тъмнозелен кожен диван върху друга камара на пода. Джес се настани там, а братовчедка й седна на стола си, провери лаптопа и го затвори. Събу залепващите се с велкро сандали и с въздишка изпружи загрубелите си ходила върху единствения свободен ъгъл на бюрото.

— Джеси, Сю-Лин се тревожи за теб.

Джес отново застана нащрек.

— Кога си разговаряла с нея?

— Преди няколко дни. Каза, че си изчезнала в Бостън след заупокойната служба на Флориан. Споменала си, че отиваш при тихоокеанския храм, преди да е обезопасен.

Джес разбираше, че има вероятност Виктория да е наясно какво прави тя. Имаше и друга вероятност: Виктория да е просто неволна съюзница на Сю-Лин, която я използва, за да провери дали новата пазителка няма да привлече и други в бунта си срещу Семейството.

Можеше да установи истината само по един начин. Като първа нанесе удар.

— Полинезийският храм е разрушен — отвърна тя.

— Какво?! — Виктория рязко смъкна крака от бюрото. — Как?

— С подводен взрив.

На вратата се почука и на прага се появи Бакана. Носеше поднос с покрит порцеланов чайник, чаши и чиния шоколадови бисквити. Тя ги погледна извинително, явно съзнавайки, че е прекъснала нещо.

Виктория я помоли да остави подноса върху една сравнително стабилна купчина книги и момичето побърза да излезе.

— Айрънуд ли е бил?

— Не. Сю-Лин. — На волевото лице на братовчедка й се изписа единствено объркване. Това изпълни Джес с надежда.

— Защо Сю-Лин ще разруши нещо толкова ценно? И ако е вярно, откъде знаеш?

Джес пое дълбоко дъх, като се молеше да не прави грешка.

— Вилем ми каза. Точно преди да изчезне.

— Но Вилем е в Исландия.

— Дойде в Бостън на заупокойната служба на Флориан.

Виктория понечи да каже, че това е против правилата, после размисли.

— Те много се обичаха.

— А Сю-Лин не му е съобщила, че в Канада се опитаха да ме убият, точно преди…

— Да те убият?!

— Значи и ти не знаеш.

— Кога се случи това?

— Три дни след убийството на Флориан.

— Джеси, скъпа, най-добре ми разкажи всичко.

Дейвид се стресна и се събуди. Беше дремал на грозния оранжев стол.