Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Излязоха от паркинга и поеха по Роджър Вейл Роуд, а оттам — по двулентовото шосе за Алис Спрингс, градчето, което се намираше почти в географския център на Австралия. Джес направи остър завой и продължи по друг двулентов път, който минаваше за пустинна магистрала и водеше на изток.

— Още колко? — попита Дейвид.

— Петдесет километра.

Само безкрайните голи хълмове на север нарушаваха оранжево-червения равнинен и прашен пейзаж. Като се изключеха редките масленозелени и сиво-кафяви пустинни растения и треви, спокойно можеха да са и на Марс.

— Явно не си се шегувала за пустошта.

— Тъкмо това е смисълът — поясни Джес. — Архивът на Семейството ще оцелее в случай на ядрен Армагедон. Естествено, десет години след като пренесохме всичко тук, ЦРУ построи наземна сателитна станция на шестнайсет километра западно от града, което превърна целия район в мишена.

— Не се ли преместихте пак?

— Явно сме достатъчно надълбоко. Използваме стара мина, като продължихме шахтите още по-надолу. Адски внушително.

— Колко голям е комплексът?

— Не знам точно. Била съм там четири пъти и изглежда безкраен. Казаха ми, че в него се пазят близо сто и шейсет милиона артефакта. — Тя се извърна за миг от монотонния път. — Повече, отколкото в Смитсъновия институт — във всичките му музеи.

— И просто… пазите разни неща, така ли?

— Изучаваме ги. Съхраняваме ги. — Гласът й прозвуча отбранително. — Това са поискали от нас Първите богове.

— Но са ви дали знание, а вие го криете.

— Не си справедлив.

Джес зави рязко, за да заобиколи една змия, която се печеше на слънце на пътя, и ландкрузърът се раздруса.

— Колко пъти нашественици са ограбвали Александрийската библиотека? Колко маянски кодекса са изгорили испанците? Колко книги и произведения на изкуството са унищожили нацистите? А талибаните, които взривиха статуите на Буда в Афганистан? Китайската династия Цин е горила не само книги, а и самите учени. Кой изобщо е способен да проумее загубата на човешко знание, изкуство, опит, трупани през хилядолетията, по вина на религиозен и политически екстремизъм и нетърпимост?

Затова пазим своите разбирания за себе си. Затова възприемаме религията и културата на съответното време и място. Така не изпъкваме, не привличаме внимание. Така съхраняваме човешкото знание от човешкото невежество, омраза и страх.

— До завръщането на Първите богове. — Слънцето блестеше толкова силно, че Дейвид затвори очи. Вече беше слушал всичко това.

— Дотогава.

Той рязко отвори очи. Вперила поглед в еднообразния път, Джес здраво стискаше волана. Чак кокалчетата на пръстите й бяха побелели.

Току-що беше чул нещо ново в гласа й.

Съмнение.

Айрънуд купуваше риба за вечеря на малък кей в пристанището на Порт Вила. Още една причина да харесва островната държава, която беше осиновил. Освен липсата на договор за екстрадиция с Америка, там никой не се пазареше и даването на бакшиш се смяташе за обида. Очевидно по някое време в миналото някой мъдър политик бе решил, че и подоходните данъци са оскърбителни, защото във Вануату нямаха и този досаден обичай.

Той плати разумната цена за един прекрасен лаврак и помоли да му го увият в кафява хартия. Шофьорът му прибра в пазарската мрежа, която вече се издуваше от лъскав морав патладжан, яркожълт грейпфрут и зряла кафява папая. По-нататък на обветрения кей имаше сергия, на която ще намери най-едрите скариди. Милиардерът си запроправя път през навалицата от местни купувачи и австралийски туристи, за да направи следващата си покупка.

Но Лудия Майк го спря и му подаде телефона.

Айрънуд си погледна часовника. На агент Джак Лайл му беше отнело почти два дни да анализира корнуолската разпечатка.

Той взе джиесема и избра място между две сергии, където да се облегне на грубия дъсчен парапет и да проведе личен и доходен разговор.

— Е, какво ви казаха вашите експерти? — Говореше дружелюбно, демонстрираше, че владее положението.

— За какво? — попита неочакван, но познат глас.

— Мерит?

— Извинявам се, че ви се обаждам по тоя начин, но сателитната връзка може да се…

Айрънуд с усилие сниши глас.

— Къде си?

— Май е по-добре да не знаете. Оная работа в Корнуол не мина, както се надявахме.

— Продължавай.

— Макклеъри стигнаха там първи. Няма никаква логика, обаче го разрушиха.

Айрънуд усети, че телефонът затреперва в юмрука му. Докъде щеше да стигне с тая измислица неговият шеф на сигурността?