Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— По-лесна — повтори Лайл. — Сега говорите на моя език. Колко по-лесна?

— При анализ на сигнали чувствителността се увеличава четири-пет пъти.

— И вие смятате, че Айрънуд е направил точно това, за да увеличи количеството информация, извличана от базата данни ГСРСА.

Капитанът вирна брадичка. Лайл го прие като жест на самозащита.

— Това е подход, агент Лайл. Единственият правдоподобен, за който се сещаме. Но ако не лъже, Айрънуд е успял да извлече значително повече информация, отколкото би трябвало да е възможно даже с тоя метод. Георадарите със синтезирана апертура, каквито се използват в сателитната система ИМПЕРИЯ, не са в състояние да проникват на толкова голяма дълбочина, колкото показва корнуолската разпечатка. Дори при оптимални условия. Предполагаме, че има някакво разпръскване на радиация и той е успял да разработи алгоритъм, който го изолира от основния сигнал. Нямаме представа как е възможно, но ако е истина… — За капитана очевидно беше също толкова мъчително да произнесе следващите си думи, колкото за Лайл да ги чуе. — Това навярно е най-важното откритие в геопространственото разузнаване след спътниците. С тоя метод светът става прозрачен. Буквално не остава място, където да се скрият враговете ни, освен да изкопаят дупка, дълбока километър и половина.

— Значи методът ни е нужен, така ли?

— Той напълно променя играта. Печели оня, който притежава алгоритъма.

На Лайл това му стигаше.

— Благодаря ви за помощта, капитане, благодаря и на вашите хора.

Кингсбъро кимна и заедно със сътрудниците си напусна залага.

Лайл остана още малко на мястото си, втренчен в празната зала на хиляди километри оттам.

— Ще се наложи да сключим сделка с Айрънуд, нали? — попита Роз.

— Хайде да не прибързваме.

— Имаме ли други възможности?

— Сещам се за една.

Организмът му подсказваше, че е полунощ, но слънцето прежуряше в небето и според местното време следобедът едва започваше. Дейвид чувстваше тялото си натъртено, а слухът му още се възстановяваше от експлозиите в корнуолския храм. Джес изглеждаше в по-добра форма. Беше спала дълбоко по време на полета от Индия и явно нямаше проблеми с часовата разлика.

Четири часа след импровизирания урок по астрономия двамата летяха на борда на „Бомбардиър Глобал Експрес“, нает от името на „Халдрон Ойл“. Двайсет и пет часа по-късно, само с едно кацане за презареждане в Бомбай, те се прехвърлиха на друг самолет в Сидни, „Ню Саут Уелс“. След още четири часа бяха в австралийската Северна територия.

На два пъти минаха паспортна проверка и двата пъти Джес вадеше нови паспорти с различни имена. Американски в Индия и канадски в Австралия.

— Нещо против да карам аз? — Вече беше поставила ръка на дясната врата на прашна бяла тойота „Ландкрузър“ на паркинга на „Трифти Кар Рентал“.

Дейвид сви рамене. Нямаше намерение да спори. Настани се на предната лява седалка. Кожената тапицерия неприятно залепна за пропитата му с пот риза. В самото купе беше адски задушно, макар че колата беше паркирана под навес.

На летището в Сидни ги посрещна служител на „Халдрон“, който им предаде пакет с екипировка и дрехи за пустошта. Бяха се преоблекли в самолета и сега носеха сиво-зелени къси панталони и ризи с къс ръкав, дълги бели чорапи, кожени обувки и широкополи шапки. Дейвид държеше своята в скута си. Щеше да си я сложи по-късно.

— Сигурна ли си, че трябва да го направим?

Джес завъртя ключа на таблото. Дизеловият двигател се задави, после заработи равномерно.

— Вече два пъти се опитаха да те убият — добави той. — Може би не е разумно да почукаш на вратата.

Тя нагласи вентилационните решетки така, че да духат директно към лицето й. Температурата навън надвишаваше трийсет и седем градуса. В Южното полукълбо започваше лято.

— Сю-Лин не е казала на Вилем за хората, които ме нападнаха в Канада — отвърна Джес. — Тъй че каквото и да прави, каквото и да крие, явно знае, че не всички пазители ще го одобрят. Вилем беше… голямата любов на леля ми.

— Мислех, че пазителите не бива да имат интимни връзки помежду си.

— Не бива и да действат един срещу друг. Виктория Кларидж беше добра приятелка на Флориан. Предполагам, че Сю-Лин не е казала и на нея.

— Ами ако грешиш?

— Тогава и без друго ще свърша заключена в Кантората насред пустошта. Предпочитам да мисля за това какво ще последва, ако съм права.

— Аз също — въздъхна Дейвид. Сега неговото бъдеще беше свързано с нейното. Без достъп до архива на семейството й нямаше как да увеличи шансове си да оцелее. Нито да разбере дали това е възможно.