Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Видя един възлест пън и се просна на него, за да си поеме дъх.

Начинанието беше толкова просто. Генетичните клъстери на Дейв, базата данни ГСРСА, нелегалните карти, водещи към извънземни колонии. Доказателства за посещения… Когато истината излезеше наяве, всичко това щеше да обърне света надолу с главата. Как нещо толкова елементарно, толкова необходимо , можеше да доведе до убийство?

— Господин Айрънуд?

— Тук съм.

— Ще се приберете ли в страната?

Той се обърна към надгробния камък на Нан. Парцелът до жена му беше свободен. Някога щеше да почива до нея. Не още.

— Ще изясним тая работа, агент Лайл.

— Съгласен съм. Най-добре да го направим тук.

— Дадено. Но първо трябва да свършиш нещо за мен.

— Слушам ви — отвърна Лайл, прекалено бързо, прекалено гладко.

Айрънуд поклати глава. Нещастното копеле. Очакваше да му предложи сделка. По-скоро пазарлък. Той възнамеряваше да го натика в гушата на агента.

— Предполагам, че си открил копие на базата данни в казиното ми.

Лайл не каза нищо.

— Предполагам също, че си видял един от резултатите от тая база данни. Разпечатка, да речем, на обект в Корнуол, Англия. Нали така? — Милиардерът пое дълбоко дъх, готов да чака до второто пришествие, ако е нужно, защото първият, който нарушеше мълчанието, щеше да изгуби най-много.

Накрая:

— Да.

Айрънуд издиша. Оставаше в играта.

— Браво. В такъв случай, агент Лайл, предполагам, че твой експерт е проучил разпечатката, за да види каква информация има в нея. И да ти каже как така, по дяволите, тя е извлечена от вашата безценна ГСРСА. Слушаш ли ме внимателно?

— Не го правете на толкова голям въпрос, господин Айрънуд. Знаем, че сте използвали и друга база данни.

„Падна ли ми!“ — помисли си Айрънуд. Затвори очи и се наслади на момента.

— Не, агент Лайл, не съм. Съобщи на своя експерт, че цялата тая информация е само от вашата база данни и единствено от нея. Ако той не е в състояние да ти обясни как съм го постигнал, аз ще ти кажа. И отговорът се събира в един компютърен диск. Поговори с него и после пак ми се обади. Тогава ще ти кажа каква сделка ще ти предложа срещу тоя диск.

— Тая игра няма да ви донесе нищо добро.

— Ти сам определи правилата, синко, тъй че не се ядосвай, че си изгубил един рунд. Между другото, в случай че се каниш да промениш тия правила или да направиш някоя друга глупост, досега не съм имал намерение да предам ГСРСА на някой, който не споделя моята любов към родината ми. Но ти обещавам, че ако твои приятели се изсипят с парашути от небето, за да ме хвърлят в някой „Глоубмастър“, ГСРСА и моят диск ще попаднат точно там, където не искаш. Разбра ли ме?

— Дадох ви шанс да постъпите както трябва.

— Сега пък аз ти давам същата възможност. Обади ми се, когато вземеш решение. Приятен ден.

Айрънуд рязко затвори телефона. Трябваше да се справи. Иначе как щеше да погледне пак Нан?

— Поне корнуолският обект беше разрушен.

— Това е най-малкото, Андрю — изсъска в микрофона пазителката на Сао Паоло. — И двамата още са живи!

Последвалото мълчание звучеше странно глухо заради слушалките й, които разполагаха със система за потискане на шума. Теоретично, елегантната кабина на хеликоптера „Дофен Юрокоптър“, собственост на Фондацията, трябваше да е достатъчно тиха и пътниците да могат спокойно да разговарят помежду си. Въпреки това, когато се отнасяше за пазители на Семейството, и пилотите, и пасажерите носеха слушалки за поверителност и сигурност.

— „Крос“ ги откриха веднъж — отвърна Андрю накрая: — Пак ще ги намерят.

Сю-Лин се съмняваше. Джесика прекалено много приличаше на леля си. Трябваше да е разбрала какво означава атаката на „Крос“ в храма: че всичките й усилия да скрие следите си са се провалили и Семейството е буквално на минути зад нея.

— Джесика няма да повтори нищо от онова, което направи, след като я изпуснахме в Бостън. Няма да използва обществени летища. Кой знае колко паспорти има, обаче няма да прибегне до тях повече от веднъж. Вече няма начин да я проследим.

Тя погледна през големия прозорец към градските светлини. Различните части на Цюрих светеха в различни цветове, отразявайки епохата на съответните осветителни системи. Тъмнооранжево в най-старите квартали. Флуоресцентно синьо по модерните пътни артерии. Бледожълто там, където новите лампи се стремяха към анемична ефикасност. Истинска мозайка на времето. На Сю-Лин й се струваше уместно да се извисява над нея, също както предците й бяха стояли зад кулисите на града.