Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Разликите може да не са въпрос на точност. — С грейнало от хрумналата му идея лице, Дейвид се обърна към картата на екрана. — Англия е свързана с Европа. Сицилия е свързана с Италия. — Той отново погледна Джес. — Преди девет хиляди години морското равнище при Корнуол трябва да е било най-малко осемнайсет метра по-ниско. Колко ниско трябва да е било, та светът да е изглеждал като на тая карта?

Джес си припомни първите си курсове по геология.

— Англия и континентът определено са били свързани с провлак. При още шест-седем метра по-ниско морско равнище той е бил суша — но това трябва да е било най-малко около хиляда години преди създаването на картата. За Сицилия и Италия не съм сигурна. Когато за последен път са били свързани, причината може да е била понижаване на морското равнище, земетресения или комбинация от двете.

— Значи тая карта е изключително важна. Тя показва местоположението на храмовете, но не и на Белия остров. И явно се основава на други карти, направени поне хиляда години преди да я нарисуват на стената.

Джес не разбираше какво има предвид Дейвид.

— Стига нашето датиране да е вярно . Възможно е храмовете да са построени преди девет хиляди и осемстотин години, тоест не много по-късно от времето на съставянето на по-ранните образци.

— Все пак има разлика, Джес, и ако са преработвали картите, да речем след няколко века, картографите трябва да са знаели за същественото повишаване на морското равнище.

Тя още не разбираше.

— Добре де…

— Следователно земята не е вечна. И тая карта вече е била остаряла.

— „Тази карта“ ли? И друга ли има? — Джес отново се вгледа в екрана, като се питаше какво е пропуснала. — Да не е нарисувана върху нещо? Като палимпсест.

Дейвид се усмихна широко, сякаш пак я дразнеше.

— Не върху, а под нещо. — Той бръкна в джоба си, но преди да извади онова, което търсеше, Джес най-после загря.

— Куполът — каза тя. — Дисковете на тавана са звездна карта. Ето защо се нарича Небесна зала!

Дейвид й подаде металния диск, който беше вдигнал от пода на залата. От едната му страна имаше осем шипа, с които вероятно го бяха закрепили за мазилката. Другата страна беше гладка — полиран сребрист метал, който изобщо не бе потъмнял от времето.

— За да направят толкова подробна карта на света, твоите предци трябва да са били мореплаватели, което означава, че са били и добри астрономи.

— Картата на Слънчевата система — каза Джес. Мислите й запрепускаха. — Върху метеорита. Те са знаели , че планетите се въртят около Слънцето. Знаели са, че Юпитер има луни, че Сатурн има пръстен.

Дейвид кимна.

— За да видят луните и пръстена, трябва да са имали телескопи, поне като онзи на Галилей. Освен това са били доста добри математици, за да изчисляват орбитите.

Той остави диска на бюрото до клавиатурата, премести картата настрани с тракбола и започна да пише.

— Хайде да съшием снимките на картата на тавана.

Следващите му думи накараха Джес да забрави, че трябва да изпреварят безжалостните убийци, които ги преследваха.

— Знаеш ли, ако можем да датираме точно картата… въз основа на звездните конфигурации ще определим къде трябва да се намираш, за да ги виждаш.

— Местоположение — обобщи Джес. И тогава Дейвид произнесе онова, което тя си мислеше.

— Да, местоположението. На Белия остров.

— Какъв е планът? — попита Роз. Доброто и лошото ченге, или лошото и още по-лошото ченге?

— Не непременно. Струва ми се, че няма да е трудно. — Лайл надникна през стъклената преграда в лазарета на базата на Кралските военновъздушни сили „Лейкънхийт“, където беше дислоцирано 48-о изтребително крило на ВВС на САЩ. На единствения зает креват лежеше закърпеният Холдън Айрънуд-младши. В ръката му се вливаше система с морфин.

— Страхотни последни думи.

— Гледай и се учи, Роз. И щом вляза вътре, не пускай медицински персонал през тая врата.

— Слушам, сър. Колкото и да крещи Младши.

Лайл не коментира. Завъртя безшумно топката на бравата, изчака малко, после с трясък отвори вратата.

Пациентът на леглото отвори очи, но тъй като едва можеше да обръща глава, Лайл нямаше представа до каква степен забавената му реакция се дължи на лекарствата или на травмите. А и това не го интересуваше особено.

Специалният агент показа служебната си карта, макар да се съмняваше, че Младши може да я прочете. Това също нямаше значение.

— Джак Лайл, Бюро за специални разследвания на военновъздушните сили. Ще си поговорим, преди да започнат наказателното производство срещу теб.