Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Роз изобщо не се затрудни.

— Полковник Ковински, тук е агент Марано. Искате да кажете, че Дейвид Уиър не е човек, така ли?

Ковински отговори типично рязко и неангажиращо.

— Въздържам се, от каквато и да е интерпретация на тези резултати. Официално мога да кажа само, че генетичната структура на Уиър съдържа секвенции, които обикновено не се срещат в човешкия генетичен код.

Лайл даде знак на Роз да мълчи.

— А неофициално, полковник? Можете ли да ни кажете нещо повече, което да ни насочи?

— Неофициално… — Последва толкова дълго мълчание, че Лайл погледна дисплея, за да се увери, че все още има връзка. — Неофициално, генетичната му структура не е човешка. И той не е единственият.

— Другите файлове, които е продал… съдържали са информация за хора със същата… грешна ДНК, така ли?

— Намерил е трийсет — от три милиона.

Роз вдигна ръка, искаше да зададе въпрос. Лайл кимна.

— Полковник, пак е Марано. Може ли да се установи откъде идва анормалната ДНК? Сигурни ли сте, че не е просто случайна мутация?

— Ще ви го кажа направо, агент Марано, всяка мутация, която се проявява в трийсет различни семейства от четири различни места, не е случайна. Не знам откъде идва. И второ, ако някой не ми даде разрешение да включа външни специалисти, дори не мога да започна такова проучване.

— Разбирам — отвърна Лайл. — Ще ви се обадя, полковник. Благодаря ви.

— Ще чакам. — Връзката прекъсна.

Не му се искаше да мисли за значението на тази информация, но знаеше, че се налага. Колкото и шантаво да звучеше, нима случаят наистина имаше някаква връзка с извънземни?

Роз явно отгатна, че той води вътрешна борба.

— Знаеш ли, що се отнася до това следствие, не е нужно ние да имаме мнение за извънземните. Трябва да знаем само мнението на Айрънуд, а ние вече го изяснихме.

Тя имаше право и Лайл трябваше да го признае. Неговата задача не се изразяваше в разплитането на голяма мистерия. Просто трябваше да намери ГСРСА, да не допусне да попадне във вражески ръце и да арестува извършителите на кражбата. После Роз и Ковински можеха да си играят на „Досиетата X“ колкото им душа иска. Самият той възнамеряваше да иде за риба.

Лайл взе решение.

— Нямаме повече работа тук. Ще вземем следващия самолет за вкъщи и ще се съсредоточим върху разпита на компютърджиите на Айрънуд.

— Устройва ме — отвърна Роз.

Той й подаде телефона си.

— Резервирай билети.

В този момент покрай тях забързано минаха двама парамедици. Стъпките им хрущяха по камъните. Носеха сгъната носилка към група работници и полицаи до отвора в скалата.

— Ранен ли е някой? — попита Лайл.

— Има затрупан човек — извика единият, докато отминаваха.

Лайл и Роз се спогледаха и бързо тръгнаха след тях. Тя се опита да затвори големия черен чадър, не успя и го хвърли на земята.

Стигнаха точно когато по скалния склон спускаха окаляно тяло.

Тялото помръдна. Човекът беше жив.

Специалният агент си проправи път до носилката и показа служебната си карта.

— Познавате ли го? — попита едно ченге.

Лайл го позна, въпреки калта и кръвта.

— Не резервирай билети — каза на Роз той. — Оставаме. На носилката пред него лежеше по-ценен от Дейвид Уиър човек. Човек, който много по-добре познаваше Айрънуд и неговата незаконна дейност.

Синът му.

— А сега? — попита Джес и приближи стола си до този на Дейвид.

Преди едно денонощие едва се бяха спасили на скалистия бряг на Корнуол, а тя все още не можеше да каже, че знае нещо за него. Нямаше и представа защо предишната вечер й се е струвало толкова естествено да сподели с него тайните си и да му даде своя кръст. Имаше само едно обяснение: той трябваше да е от Семейството.

На широкия метър и половина компютърен екран пред Дейвид пъстрееха ярки цветове. В малкия кабинет цареше тишина, климатикът поддържаше прохлада. Отсъствието на прозорци допринасяше за почти херметичната изолираност. Стаята предполагаше оптимална концентрация върху конкретната задача: обикновено геологическо картиране, а в момента — археологическа реконструкция.

— Свалени са всички снимки от картите памет — каза Дейвид. — Ще ги прегледаме, ще изберем най-добрите и после ще накараме програмата да ги съшие в едно изображение.

Той започна да пише на сложната клавиатура и на екрана се появи яркозелен фон, върху който плуваше фирменото лого на „Халдрон Ойл“ — един от десетките енергийни холдинги с централи в Абърдийн. Лесно получиха пълен достъп до неговите ресурси. Не заради влиянието на Семейството, а благодарение на личните връзки на Джес, която беше работила за „Халдрон“ в тундрата.