Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Джес прекъсна, за да му обясни термина.

— Това са първите исторически значими по брой човешки общества, които са се заселили в Северна Америка.

Дейвид внимателно я слушаше.

— Но това е продължило хиляда години, така ли?

Тя кимна.

— Застудяването е продължило толкова. Култура Кловис сигурно е загинала за едно-две поколения.

— Значи не става дума за мигновен катаклизъм.

— Някои свидетелства предполагат избухване на огромни пожари в районите около евентуалното място на падане на метеоритите. Но чак глобален катаклизъм… Не, не е бил мигновен, поне както други подобни случаи са повлияли на други общества.

— Добре де, щом Първите богове не са загинали при глобален катаклизъм, какво се е случило с тях?

— Те не са изчезнали без предупреждение. В Преданията е казано, че са ни съобщили за заминаването си за Белия остров. И са обещали да се върнат. Просто не са посочили кога.

— Нито защо.

Джес се поколеба. Дейвид не знаеше, че току-що е засегнал най-голямата загадка на Семейството. Загадка, която беше струвала живота на Флориан — а сега заплашваше и тях.

— Нито защо — съгласи се тя.

Слава богу, Дейвид отново насочи вниманието си към древната карта на екрана.

— Известно ни е, че са обозначили корнуолския храм. Освен това забелязах същия кръст на един остров в Средиземно море, в Африка, Индия… Имаше и други, но не виждах всичко, което снимам. Кой знае още какво са означили?

— Има само един начин да разберем — отвърна Джес.

Той натисна клавиша и стартира програмата.

След по-малко от минута системата на „Халдрон“ съши шейсет и седем отделни образа. Цялата снимка — изумителна карта на света — запълни екрана от край до край.

Дейвид първо завъртя изображението, така че северът да е отгоре.

— Откъде ще започнем?

Джес пое дълбоко дъх, развълнувана и обзета от опасения.

— От Корнуол.

Той уголеми тази част от картата и започнаха. За по-малко от двайсет минути те свършиха работа за цели поколения. Дванайсет храма по целия свят.

— Нещо друго? — попита Дейвид.

Освен вече известните четири обекта, с островръх, кръст бяха означени един храм на Малта, два в Африка и по един в Тибет, Индонезия, американския Югозапад, южния край на Южна Америка и крайбрежния район на Канада. Всички точки бяха свързани по море с червени линии. Черните линии показваха пътища по суша и свързваха пристанища, нито едно, от които не беше храм. По тези маршрута имаше над четирийсет отделни пункта.

Но освен дванайсетте храма, обозначени с островърхия кръст, нямаше тринайсети обект, който да предполага местонахождението на Белия остров.

— Джес, на какъв език са написани Преданията? В оригинал, искам да кажа.

— Най-ранната известна ни версия е клинописна. Не знаем дали има по-древни. Но какъвто и да е бил писменият език, който са ни дали Първите богове, най-вероятно тъкмо той е източникът на всички други писмени езици, едновременно появили се по света. Същото се отнася за земеделието. Плодородният полумесец в Предна Азия, одомашняването на ориза в Китай… земеделието възниква едновременно по целия свят. Мегалитните обсерватории. Всички тези неща са ни дар от тях.

— Ясно. — Дейвид забарабани с пръсти по бюрото до клавиатурата. — Чудя се дали има вероятност „Белият остров“ да е грешен превод или да има друго значение.

— Не е толкова просто. — Хрумна й нещо странно. Все едно беше ученичка и имаше за домашно сама да подготви следващия урок. Терминът не идваше само от Преданията. Дейвид я бе попитал как Семейството е успяло да запази всичките си тайни. Всъщност не бяха успели.

— В известен смисъл моето Семейство не е чак толкова различно. В много култури се разказва за тайнствени посетители, оставили ценни дарове на хората. В ацтекските легенди тези странници идват от място, наречено Ацтлан, което се превежда като „Бял остров“. Индуистките йоги, достигнали най-висше познание, обитават Швета-Двипа, което също означава „Бял остров“. А тибетците вярват, че единствено „Белият остров“ ще избегне всемирната катастрофа, защото е земята на вечността. С други думи, не сме само ние.

Дейвид се завъртя и я погледна, сякаш току-що беше казала нещо поразително.

— Обаче земята не е вечна, нали?

— Моля?

— Знаеш ли какъв е проблемът с тая карта?

— Че не е точна ли? — Джес и сама го виждаше. И как можеше да е точна, като се имаха предвид древността й и условията, при които Първите богове бяха картографирали света? Естествено, че не можеше да се мери със съвременните картографски методи.