Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Хората са плавали около света и преди осемнайсети век — отбеляза Дейвид. — Как са правили карти, без да знаят географската дължина?

— Използвали са се много други методи. — Любителят астроном приглади мустаците си — очевидно се наслаждаваше на този необичаен интерес към познанията му. — Номерът е да имаш алманах на небесните явления, например кога дадена звезда или планета минава зад Луната, конфигурацията на четирите най-големи луни на Юпитер или…

— Извинете, обяснете за луните на Юпитер? — прекъсна го Джес.

— Техните орбити могат да се определят като всички други и понеже са четири, те са като стрелки на часовник — подреждат се по определен начин само в определен момент. Това означава, че ако някой в Австралия има алманах с конфигурацията на луните на Юпитер в полунощ в Лондон и види точно тая конфигурация, той ще знае кое време е в Лондон и може да изчисли колко е часът там, където се намира, а после и да пресметне географската дължина. Това лесно може да се направи на суша, обаче е много по-трудно на клатещата се палуба в морето.

— Обаче е възможно, така ли? — попита тя.

— Да. Трябва ви само телескоп, за да видите луните. Всъщност пръв ги е видял Галилей и му е хрумнала идеята да ги използва като гигантски небесен часовник.

Лицето на Джес грейна и Дейвид разбра, че са открили още едно указание.

— Картата на Слънчевата система! — каза тя веднага щом отново останаха сами. — Тя посочва точно кога са наблюдавани звездите в залата. Ето как ще разберем.

Метеоритът беше единственият артефакт, откриван в Небесна зала. Едната от трите известни карти на Слънчевата система се намираше във фондацията „Макклеъри“ в Цюрих, дълбоко под небостъргача, в Светилището на Турус. Другите два, намерени в храмовете в Перу и Южния Пасифик, бяха в ръцете на Айрънуд.

В последното си съобщение, преди да я убият, Флориан беше потвърдила, че схемата върху полинезийския метеорит е същата като картата на Слънчевата система в цюрихското светилище на Семейството.

Очите на Джес сияеха от вълнение.

— Щом всички Небесни зали имат еднакъв план и големина, сигурно и картите на света са еднакви. Същото се отнася за конфигурацията на звездите на техните куполи. Идентични са. И след като звездите могат да ни покажат географската ширина, от която са наблюдавани, а картата на Слънчевата система може да ни даде дължината, трябва само да ги свържем и…

— Ще получим точното място, от което са наблюдавани.

— Точката, която не е отбелязана на картата — прибави Джес.

— Белият остров — замислено рече Дейвид.

— Не си убеден. Защо?

— Според всичко, което ми разказа за тях. Първите богове са били учители. Дали са знания на хората.

— Включително астрономията. — Джес отново цитира Преданията: — „Измерването на движенията на слънцето, луната и звездите… та да не се опасяват от объркване на дните“.

— И са създали тая карта на света, която според нас показва местоположението на всичките им храмове и пътищата помежду им.

— Точно така…

— Тогава защо са скрили Белия остров?

— Защото, ако липсващото място наистина е Белият остров, то изобщо не е скрито. Отговорът е в Небесните зали и Първите богове са ни оставили всичко необходимо, за да го открием.

— Само че, ако ключът е картата на Слънчевата система, ние не разполагаме с нея. За разлика от твоето семейство и Айрънуд.

Джес имаше идеално решение на този проблем.

— Нужна ни е само информацията, която се съдържа в нея — и аз знам къде да я намерим.

— Стохастичен резонанс — каза капитан Кингсбъро.

Джак Лайл скръсти ръце върху масата пред себе си и погледна четирите петдесетинчови екрана. Единият показваше компютърния специалист от Космическото командване на САЩ в естествен ръст, седнал до подобна маса в Колорадо Спрингс. На другите се виждаха двама униформени специалисти по анализ на изображения. Стенната ламперия зад тях не се различаваше от тази зад Лайл и Роз Марано. Видеоконферентните зали пораждаха почти съвършената илюзия, че срещата се провежда на едно място, а не на две, отдалечени почти на осем хиляди километра едно от друго. Макар че Лайл щеше да се задоволи и с телефонен разговор.

— Обяснете ми — помоли той.

— Не изглежда много логично, но казано просто, това е метод, чрез който върху съществуващ сигнал се наслагва шум, тоест случайна информация, която прави подпраговата информация — частите от сигнала, които технически са точно под границата на онова, което би трябвало да сме в състояние да регистрираме — много по-лесна за… хмм… регистриране.