Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Лайл нямаше основание да се съмнява в обяснението за размяната на жестове между генерала и цивилния. Но Роз би го разтълкувала по съвсем друг начин.

— Виждате ли, Айрънуд наистина вярва в НЛО и извънземни — отново опита агентът.

— Много хора вярват, обаче не излагат на риск безопасността и сигурността на Съединените щати, преследвайки своите илюзии. Той е опасен, Джак. Ти категорично доказа, че е откраднал ГСРСА. Арестува съучастниците и сина му. И откри самия него. Справи се страхотно. Оттук нататък поемаме ние. — Дифранца му подаде ръка и Лайл разбра, че го отпращат.

Той стисна протегнатата му длан.

— Благодаря, господин генерал.

— Ще ти съобщим как е приключило.

— Ще ви бъда задължен.

Специалният агент излезе от заседателната зала. Един ефрейтор от морската пехота го придружи до изхода на Пентагона откъм спирката на метрото и го проследи с поглед, докато минаваше през скенерите на охраната.

Лайл се насочи към колата си на паркинга под пешеходните мостове, като се чудеше защо е толкова загрижен.

Нали си беше свършил работата? Щяха да задържат Айрънуд.

Въпреки всичките шантави приказки обаче, след като лично разговаря с него, инстинктът му подсказваше, че милиардерът не е луд.

Той потегли, за да се отдалечи от подслушвателните постове на Пентагона, следящи в реално време всички разговори по мобилни телефони в радиус от близо пет километра от сградата.

Трябваше да се чуе с Роз.

Трябваше да й зададе въпроса, който не можеше да постави на никой друг.

„Ами ако Айрънуд е прав?“

— Значи всичко е било лъжа? — попита Бакана. — И Тайната е изгубена ? — Изглеждаше бледа, почти разплакана, поразена от разкритията.

— Не биваше да чуваш всичко това, но го чу — заяви Виктория. — Сю-Лин основателно е решила да ги затвори.

— Всичко, което каза Дейвид, е истина, Бакана — заяви Джес.

— Има начин да го уредим — обърна се Дейвид към пазителката на Канбера. — Дайте ни качествено копие на картата на Слънчевата система. Намерете астроном, който да извлече информацията от нея и да я сравни със звездната карта от Небесната зала. После съобщете на всички от Семейството местонахождението на Белия остров.

— Няма как да сте сигурни, че двете карти ще ви дадат това местоположение.

— А вие няма как да сте сигурна, че няма да го дадат. Освен ако не опитате. — Той насочи тейзъра към нея. — Използвайте лаптопа.

Виктория скръсти ръце в недвусмислен отказ.

— Тогава помислете за следното — продължи Дейвид. — Първите богове са споделили знанията си и са ви оставили да пазите тайната. Вашето Семейство я е изгубило. Джес ви дава възможност да я откриете, а вие дори не искате да ни позволите да я потърсим. Отхвърляте загадката на Обещанието само за да запазите собствената си територия.

— Свършихте ли? — попита Виктория.

— От вас зависи.

— Чудесно. Свалете оръжието. Хората от охраната ми вече сигурно са пред кабинета.

— Вие не сте ги викали.

— Бомбоустойчивата врата се затвори. Това е извънредна ситуация и аз не съм там. Няма нужда да ги викам.

— Джес, ще провериш ли? — Дейвид не отместваше тейзъра от Виктория. Пазителката стоеше на мястото си с неразгадаемо изражение.

— Ще трябва да отворя вратата — отвърна Джес.

— Давай.

Тя бавно завъртя месинговата топка на тъмната дървена врата, открехна я няколко сантиметра и…

… вратата рязко се отвори и вътре влетя млад мъж, който хвана Джес за гърлото и насочи оръжието си към Дейвид.

— Хвърли тейзъра, мой човек — каза той със силен австралийски акцент. Не беше бодигард от цюрихския „Крос“, а охранител от Кантората. Дейвид не разпозна оръжието му, но явно беше пистолет.

Той направи последен опит да предизвика Виктория.

— Кога започнахте да се боите от истината?

— Свалете оръжието, иначе ще му наредя да ви застреля — отвърна тя.

Дейвид погледна Джес и видя примирение в очите й. Пристъпи напред и остави тейзъра на ъгъла на бюрото. Охранителят понечи да го вземе, но Бакана го препъна и оръжието му се отмести от целта си.

— Бакана! Недей! — извика Виктория.

Дейвид вече посягаше към тейзъра, а Джес се хвърли към охранителя и наруши равновесието му. Пистолетът му отскочи нагоре и гръмна. Мъжът политна назад и удари главата си в острия ръб на бюрото. Очите му изгубиха фокус, клепачите му се затвориха и той се отпусна неподвижно на пода.

Сякаш изпаднала в транс, Бакана вдигна пистолета му от земята.