Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

Самотният астроном можеше да ги държи там с дни и да им разказва за звездите. Джес скришом се спогледа с Бакана и Никлас. Бодигардът посочи часовника си и тя кимна. Някой скоро щеше да открие трупа на Виктория и останалите охранители щяха да тръгнат по следите на нейните убийци.

— Е, все пак можете ли да определите датата, която показва картата на Слънчевата система, въз основа на подреждането на планетите? — попита Джес.

Морети сви рамене, разочарован, но не и изненадан, че го прекъсват.

— Si, semplice. Лесна работа. Макар че, разбира се, ако местоположенията на планетите не са изобразени точно, може и да не получим конкретна дата. По-скоро период, бих казал.

— Колко голям? — попита Дейвид.

— Може би месец, плюс-минус няколко дни.

Джес се усмихна.

— Благодаря ви, Томасо. Да започваме, когато сте готов.

— Prego. — Морети отвори програма, която управляваше телескоп на Хаваите, финансиран от фондацията „Макклеъри“. Отне му по-малко от десет минути да върне часовника назад през вековете, докато положението на петте класически планети и Земята съвпадна с това на картата на Слънчевата система.

— Готово — обяви той и се отпусна назад на стола си.

Джес прочете датата на компютърния екран.

10 — 25 август 8254 г. пр.н.е.

Дейвид подаде на астронома флашка с големината на половин дъвка.

— Тук има звездна карта. Можете ли да ни кажете къде трябва да е бил наблюдателят на тая дата, за да види тия звезди?

Морети замислено издаде напред долната си устна.

— Ще трябва да предположа времето от деня. Може би полунощ, но… защо не?

Този път му отне почти двайсет минути и отговорът се получи във формата на цифров ред: географска дължина и ширина.

64°48’34"S 60°54’49"W

— Не може да е така — каза астрономът.

— Защо? — попита Джес.

Той стартира нова програма, представяща Земята като кълбо. Ученият копира цифрите в прозореца за търсене и натисна ентър.

Глобусът се завъртя, за да центрира координатите, и образът се уголеми.

— Виждате ли? Много е на юг. Трябва да е грешка.

Бакана и Никлас бяха смутени, за разлика от Джес и Дейвид.

На екрана се виждаше суша, на север, от която в Южния ледовит океан се вдаваше тесен полуостров.

Родината на Първите богове. Без да изрече гласно надеждите си, Джес се обърна към Дейвид и за пръв път видя отразени в очите му собствените си чувства.

— Антарктида — произнесе той. — Но това е невъзможно. Там никога не са живели хора. Не биха могли да живеят.

Джес знаеше нещо, което разбираха само хора, отрасли с Преданията.

— Народът на мрака не би могъл. Но Първите богове са били нещо повече, Дейвид, това е техният дом. Белият остров — с благоговение произнесе тя. Морети я зяпна.

Следващите думи в този споделен миг на откровение и на надежда бяха:

— Горе ръцете!

— Как смеете! — Морети се изправи срещу двама от охранителите на Виктория, които насочваха оръжията си към тях. — Джесика Макклейри е от Дванайсетте възстановени, а аз съм от сто четирийсет и четиримата.

— Пазителката на Канбера е мъртва — отвърна по-високият охранител. — И виновниците са тия хора.

Астрономът смаяно отстъпи назад.

— Виктория…

— Изпълнявам нареждания на пазителката на Сао Паоло — продължи мъжът. — Трябва да отведа Макклейри и нейните съучастници в Цюрих.

С незаредения пистолет в ръка, Никлас застана между Джес и двамата охранители. Обърна се така, че да не се вижда тейзърът на колана му. Джес незабелязано започна да откопчава оръжието.

Дейвид знаеше, че някой трябва да отвлече вниманието на противниците им, и пристъпи към Джес, готов да реагира.

— Виктория Кларидж е застреляна — каза на Никлас по-високият охранител. — Трябва да проверим оръжието ви.

Бодигардът не се поколеба.

— Тя беше жива, когато излязох от кабинета й с пленниците. Прати ме тук за една информация от доктор Морета. Става дума за пазители. Не се намесвайте.

— Дайте ми оръжието си — повтори охранителят и пристъпи към него.

Младият бодигард неочаквано се разкрещя.

— Не можете да направите нищо на една пазителка! Веднага свалете оръжието! Веднага! Веднага!

Охранителите инстинктивно заотстъпваха, а Дейвид чу изщракването на пълнителя на тейзъра. Тръгна напред — Джес можеше да повали единия охранител, но не и двамата. После се вцепени, защото видя, че бодигардът плъзга ръка зад гърба си и Джес пъха в дланта му пълнителя на пистолета. После заеха нова позиция, рамо до рамо, всеки срещу един от охранителите. Никлас беше все още с незареден пистолет, а Джес държеше заредения тейзър.