Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Не можем да я караме да взема хероин.

— Защо не?

— Понеже е хероин.

Не знам кое от двете бе по-притеснително — това, че най-добрият ми приятел искаше да даде на леля ми нелегални наркотици, или фактът, че най-добрият ми приятел с лекота можеше да се сдобие с такива вещества. Знаех, че може. Вероятно дори в момента имаше у себе си известно количество. Никога не ги използваше, но продажбата им беше друга работа. А той беше добър търговец. Започна с дребни нещица — основно трева, но не му отне много време да съобрази какви пари може да направи, ако просто осъществява контакт между купувачи и продавачи. Баща му се бе запилял да работи някъде, без да се интересува от друго, освен от пиенето. Дънк трябваше някак да плаща сметките. За съжаление реши, че това ще е начинът. Преди две години, когато го арестуваха за кражба от магазин, реших, че ще се стресне и ще престане. Но преживяното само го накара да бъде още по-предпазлив.

— Умен човек си, ама хич не те бива в измислянето на правдоподобни оправдания. „Защото“ няма да мине — каза Дънк. — Искаш да се чувства добре, нали?

— Хероинът е пристрастяващ.

— Също като оксито, морфина, трамадола, кодеина и всички останали гадории с рецепта, които я карат да гълта. — Той понижи глас: — Може да не ѝ остава много време, а ако нещата се развиват, както с чичо ми, ситуацията ще стане наистина гадна, и то по-скоро, отколкото си мислиш. Говори с лекаря ѝ. Кажи му, че може да намериш дрога. Да видим какво ще отговори.

— Не мога да питам доктора ѝ: „Какво ще стане, ако дам на леля нелегални наркотици?“

— Ако го питаш, няма право да казва на никого. Това е част от лекарската тайна. Клетвата го задължава.

— Не мисля, че Хипократовата клетва включва такова нещо.

— Питай го — настоя Дънк. — Сигурен съм, че доста ще се изненадаш, когато чуеш отговора. — Той хвърли бърз поглед към часовника си. — Мамка му, минава шест! Трябва да тръгваш!

Погледнах часовника и се намръщих.

— По дяволите! Исках първо да я преоблека.

— Нямаш време, Ромео.

— Така или иначе най-вероятно няма да е там.

— Може и така да е — съгласи се Дънк. — Но ти си длъжен да опиташ.

Пресегна се зад гърба си, измъкна един лъскав, трийсет и осем калибров, с черна ръкохватка, и ми го подаде. Започна да го носи преди около година. Старият револвер на баща му отдавна бе в историята. Дънк предположи, че дъртият го е заложил, също както и стереоуредбата им, но нямаше как да е сигурен. Никога не го бях питал откъде се е сдобил с този тук.

Поклатих глава:

— Днес не.

— Миналата година пак отиде невъоръжен, но тя не се появи. Проблемът не е в патлака.

— Не бих могъл да го използвам. Ако извадя това нещо, веднага ще ме разконспирират. Стела вероятно ще ми се изсмее в лицето.

— Да се изсмее при вида на трийсет и осми калибър? Наистина трябва да ме запознаеш с тази мацка.

Леля Джо простена в съня си.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да я наглеждаш още няколко часа?

Дънк метна бърз поглед към нея.

— Че къде другаде да ходя? А и тя не създава никакви проблеми. Направо сме си като на среща — след около час ще изгледаме „Да купонясваш с Мистър Купър“ 11 11 „Hangin’ with Mr. Cooper“ е комедиен сериал на Ей Би Си, но изразът означава и „да се надрусаш с хероин или кокаин“. — Бел.прев. , нали така, Лельо Джо?

— Никакъв хероин!

— Никакъв хероин, разбрано. Явно купонът няма да е от онези . Но пък малко тревица няма да навреди, нали така? Мистър Купър е забавен сам по себе си, но пък като се съберат двамата с Мери Джейн, става направо трепач.

Прибелих очи:

— Не мога да повярвам, че ти се доверявам да се грижиш за нея.

Дънк затъкна пистолета в колана на панталоните си. На него някак си му се получаваше.

— Бъзикам се, знаеш. Хайде бягай, че да не изпуснеш липсващата си девойка, преди да те отсвири за пореден път.

— Отвори някой прозорец — казах на път към вратата.

— Ще предложа идеята за обсъждане от комисията и ще видим как ще се развият събитията.

Вече бях преполовил стълбите надолу, когато чух вратата на апартамента да се затваря.

Беше шест и дванайсет, когато прескочих оградата на гробището и се затичах по хълма. Пътьом погледнах набързо към гробовете на родителите ми. Чувствах се гузно, че не съм спрял да ги видя, но в момента нямах никакво време.

Когато стигнах до върха на хълмчето, краката ме боляха, а дробовете ми горяха. Спрях за малко до гробниците. Наведох се, разтрих прасците си и жадно си поех дъх. Часовникът на китката ми тиктакаше неумолимо — шест и четиринайсет.