Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Никога няма да направят подобно нещо. Прекалено е ценен.

— Да бе! Бас ловя, че някъде тук има една тлъста червена папка, в която са описани подробно не един, а няколко начина да прекратим мизерното му съществуване.

— Как точно го направиха?

— Кое?

— Телефонното обаждане.

— Лу каза, че докторката вкарала вътрешен телефон, след което някой набрал номера тук, в кабинката, и прехвърлил обаждането. На вътрешния почнала да мига една лампичка, хлапето вдигнало и направило онова, което прави.

— Ефикасно.

— Ами да, като се замисля…

— Много странно как работи по телефона или лице в лице, но не и на запис.

— Една от най-големите мистерии на този свят. Тишина.

— Би ли го направил?

— Кое?

— Знаеш кое.

— Да го довърша? Да го пречукам? Да го очистя? Да му резна зелката? Да му помогна да гушне букета? Да му пръсна канчето? Да му надяна дървеното пардесю?

— Аха.

— Бих.

— Знаеш, че сме на запис, нали?

— Никой не ги слуша тия тъпни.

— И все пак не казвай подобни неща на глас.

— Значи само да си ги мисля?

— Аха.

— Значи обмисляш да го убиеш, но не искаш да говориш за това?

— Не ми извъртай думите. Не съм казал подобно нещо.

— Не е редно да во оставяме така, да прекара живота си в кутийка. Никой не би трябвало да страда така. Дори той.

— Откога пък си развил съвест?

— По-лошо: какво ще стане, ако се измъкне?

— Няма да го оставят да избяга. Никога няма да излезе от сградата.

— Сивурен ли си? Че какво ще му попречи?

— Има вградени системи за безопасност, протоколи за сигурност, вероятно поне милион неща, които да не позволяват подобно нещо да се случи.

— Някога карал ли си инструктаж за поне едно от тези?

Тишина.

Лятото на 1988 година бе едно от най-влажните в историята на Питсбърг. 8 август не беше изключение.

Леля Джо каза, че Мама няма да се разсърди, ако отложи годишното посещение на гробището, докато отминат мусоните. Също така добави, че се надява, че най-накрая ще дочака годината, в която гробът на баща ми ще бъде наводнен, той ще бъде отнесен от водите и ще изчезне в някоя от трите реки, които текат през града ни, така че майка ми най-сетне ще може да почива в мир, без онзи „бездарен боклук и просмукана с алкохол пародия на човешко същество“ да е до нея. Леля Джо изрече всичко това, излегнала се във фотьойла, след третата си чаша вино и след първата цигара от втория си пакет за деня.

Нито Дънк, нито аз бяхме чували за детектив Фаустино Брайър през изминалата година. Нямаше и кой знае какви новини за Анди Олин Флак във вестниците или по телевизията. Оказа се, че хората не горят от желание да слушат за педофили. Вероятно повечето смятаха, че си е получил заслуженото.

Точно в пет следобед излязох от апартамента, като мислено благодарях на Леля Джо, че настоя да нося чадър и да си облека якето, и към пет и половина — след като бях посетил гробовете на родителите си — се заизкачвах по мочурливото хълмче, подминах блестящите от дъжда гробници и седнах на пейката. Моментално съжалих, че не взех хавлия или нещо подобно, за да я подсуша. За секунди джинсите ми подгизнаха, веднага след това и ду-пето ми. Започвах да се колебая дали идеята беше добра.

— Червен лидер до Червен Едно, обади се, край.

Дънк настоя да използваме част от парите, за да си купим уоки-токита. Отначало се дърпах, но после осъзнах, че планът му няма да проработи без тях. В магазина на „Радио Шак“ на Браунсвил Роуд имаше доста голям избор и след щателно проучване на различни модели и функционалности се спряхме на четири „Wouxun KG-UV899“, опериращи на честоти 136-174 мегахерца и 400520 мегахерца УКВ. Обхватът им беше три километра, а и бяха по-малки от другите, следователно по-лесни за скриване.

Бръкнах във вътрешния си джоб и натиснах бутона за предаване.

— Червен Едно на позиция. Край — произнесох като в „Междузвездни войни“.

— Прието. Червен Две, докладвай.

Статичен шум, после:

— Червен Две на позиция. Ташаците ми замръзнаха. Край.

— Разбрано. Край.

Червен Две беше Уили Трюдо, който настояваше да го наричаме Тру Дат 8 8 Tru Dat на рапърски жаргон означава „тъй си е“, „съгласен съм“. — Бел.прев. , когато не беше Червен Две. Твърдеше, че той е следващият велик бял рапър. Странно твърдение, като се има предвид, че до момента нямаше нито един добър бял рапър. Рижавата му коса, бледата кожа и промишленото количество лунички, с които бе надарен, не помагаха особено на образа, който се мъчеше да наложи — няколко номера по-големи гуменки „Адидас“ и една камара анцузи, които носеше постоянно. Последният пирон в ковчега на бъдещата му кариера на рапър беше фактът, че не можеше да рапира — имаше нулево чувство за ритъм и танцуваше като мъ-пет с епилептичен припадък. Единственият му шанс да рапира за пари беше, ако се наредеше на опашката след Дънк, докато той си урежда сделката с дявола, и след това успее да спазари нещо и за себе си. Без подобна намеса беше обречен да се превърне в счетоводител с анцузи и лъскави гуменки.