Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Виждаш ли онова, което виждам и аз?

— Аха. И Дънк е тук. Гледаме през прозореца.

— Имаш ли представа какво се е случило?

— Не — излъгах аз.

— Закусвалнята пращи по шевовете. Ченгета, които идват за кафе, репортери… Един от детективите каза на Крендал, че никой не може да си тръгне, докато не разпитат всички ни. Може да се наложи да поостана още няколко часа. Крендал каза, че тъй и тъй сме вързани тук, защо да не изкараме още някой-друг долар. Не сме имали празна маса от час, а пред вратата се е извила опашка. Един от репортерите току-що ми даде двайсетачка да го настаня на маса до прозореца, че да вижда какво става. Ако питаш мен, убили са някого в отсрещната уличка, точно до железарията.

— Убийство? Наистина ли? — рекох тихо. Дънк се извърна и беззвучно попита: „Кой е?“

— Леля Джо — отвърнах аз.

— Какво? — учуди се Леля Джо.

— Не говорех на теб, извинявай. Дънк попита кой е на телефона.

Чух как г-н Крендал изкрещя нещо. Леля Джо покри слушалката с ръка и му отговори, след което продължи:

— Вероятно е добре, че не си самичък, затова кажи на Дънк, че може да остане колкото поиска. Не излизай от апартамента. Не отваряй на никого. Ако някой дойде, звънни ми и ще се прибера веднага. Ако не можеш да се свържеш с мен, обади се на 911. Разбра ли?

— Да, Лельо Джо.

— Трябва да се връщам на работа.

Тя затвори. Аз също.

Дънк се бе върнал до прозореца.

— Излизат!

Побързах да отида до него.

Двама парамедици държаха носилка, върху която имаше голям найлонов чувал. Приличаше на чувал за смет, само че доста по-голям.

— Опа… — промълви Дънк. — Ето го и трупа.

— Ето го и Анди Флак.

Разпънаха колелцата на носилката и я затъркаляха към чакащата линейка. Когато стигнаха до нея, сгънаха отново стойката и вкараха носилката вътре. Пет минути по-късно една от патрулките се отмести и линейката отпраши. Проследихме с поглед примигващите ѝ червени и сини светлини, докато изчезна по Браунсвил Роуд. Не бяха включили сирената.

Полицаите останаха на местопрестъплението още три часа.

Леля Джо се прибра чак към два сутринта. Дънк пренощува в спален чувал на пода. Аз не можах да мигна.

Когато проверихме вестниците на следващия ден, нямаше и дума за трупа, открит в уличката. Чак на по-следващия се появиха статиите.

ПИТСБЪРГ, ПЕНСИЛВАНИЯ, 10 август 1987. Обезобразен труп е бил открит в късните часове тази събота в пряка на Браунсвил Роуд 1825 между железария „Тру Валю“ и магазина за напитки „Кармайн“. Трупът е на мъж, идентифициран като Анди Флак, трийсет и три годишен, от Бетел Парк, миньор, служител на „Новицки Майнинг енд Екскавейшън“. За последно Анди Флак е бил видян да си тръгва от работа в пет и трийсет следобед в петък, след като получил чека със заплатата си от офиса на „Новицки“ в Уест Мифлин.

„Изглеждаше в добро настроение“, сподели Гуен Ийслър, шеф на офиса. „Каза ми, че не планира нищо особено и се надявал през тези два дни да си почине като хората и да поразпусне. Изкара две двойни смени тази седмица и беше като пребит. Не мога да повярвам, че вече не е сред нас. Беше толкова добър човек.“

До редакционното приключване на броя не стана известно къде е отишъл Флак след този разговор. Обслужващата го банка е „Фърст Банк ъв Мифлин“, но не е ходил там, за да осребри чека. Не се е прибрал и в апартамента си на Монроу Роуд 83 в Бетел Парк.

„На пръв поглед изглеждаше ужасяващо обгорен“, сподели човек от екипа на патолога. „Но има и друго. Овъгляването на кожата и изложените на въздействие тъкани не съответства нито на внезапно избухнали пламъци, нито на по-бавното горене, каквото имаме при пожар в жилище или превозно средство. Не открих следи от катализатор, въпреки че все още не сме отхвърлили напълно подобна версия. Определено е бил облечен впоследствие. По дрехите му нямаше никакви следи от обгаряне.“

Двама от полицаите на местопрестъплението обсъждаха възможността за спонтанно самозапалване, но не пожелаха да коментират официално. Местните правоохра-нителни органи, водени от ветерана от отдел „Убийства“ Фаустино Брайър, вчера прекараха по-голямата част от деня в рудника, където е работил Флак. Въпреки че Брайър отказа да разкрие подробности, мотивирайки се, че разследването не е приключило, изглежда, сякаш Полицейското управление на Питсбърг за момента смята, че инцидентът може да е свързан сработата на жертвата. Но ако Флак наистина е бил ранен (или убит) при нещастен случай в мината, защо тогава е бил облечен след смъртта си? Кой го е преоблякъл? Защо трупът му е бил преместен на повече от шест километра от рудника? А ако Флак е бил изгорен в уличката, защо не са открити следи от катализатор? Всички тези въпроси най-вероятно занимават и мислите на детектив Брайър.