Джей Баркер - Сърца за изгаряне

По самата уличка не минават много пешеходци. Използвана е главно за изнасяне на боклука на околните магазини. Заради относителната изолираност мястото често става убежище на бездомници. Трупът на Флак е бил открит от четиресет и три годишния Орвил Клемънс, който възнамерявал да прекара нощта там, тъй като не успял да намери свободно легло в близкия приют „Първо си помислих, че просто е заспал, но като се приближих, осъзнах, че нещо не е наред“, каза Клемънс. Веднага след като разбрал, че човекът е мъртъв, бездомникът позвънил на 911 от телефонния автомат отсреща. Полицията пристигнала малко след това.

ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЧАС: Наш източник съобщава, че при обиск в дома на Флак е открита детска порнография — много списания, снимки, бельо, принадлежало на деца, както момичета, така и момчета. Дали тези находки са свързани със смъртта на Флак, все още не е известно. Детектив Брайър не бе открит за коментар.

— Падал си е по малки деца значи? — рече Дънк. Беше седнал срещу мен, в моето сепаре в „Закусвалнята на Крендал“. Напливът на хора, дошли да закусват, беше понамалял. Леля Джо беше у дома и спеше. Смяната ѝ започваше чак по обед. Щях да дойда да ѝ помагам малко след това.

— Не споменават нищо за бележката.

— Ами супер, нали? Може пък никой да не я е открил. Може вятърът да я е подхванал и да я е издухал чак до Филаделфия.

— Със сигурност ще свалят отпечатъци от портфейла му обаче. — Издишах шумно. — И защо не му го пъхнах обратно в джоба? Голям съм идиот.

— Не си успял, понеже той ти е извъртял чист зомби-номер и ти е трябвало да се спасяваш — възрази Дънк. — Ако ченгетата дойдат, просто им кажи, че си открил тялото, помислил си, че човекът е мъртъв, извадил си портфейла му, за да видиш кой е и да знаеш какво да съобщиш на полицията, когато позвъниш, като подобава на добър шумерянин като теб.

— Добър самарянин . Шумерите са древна цивилизация в Месопотамия.

— Добре бе, Айнщайн.

— Само че не се обадих на полицията. Избягах. И той беше жив, когато избягах.

— Няма да го споменаваш, глупчо. Ако се помъчат да изкопчат повече, просто се разплачи. Ти си дете. Никой не иска да си има вземане-даване с плачещо дете. Тъй и тъй ще можем да вадим тоя коз само още няколко години — защо не се възползваме от него?

И шумно изсмука през сламката остатъка от ягодовия си шейк.

Хвърлих поглед към уличката, чиято тъмна паст бе зейнала отсреща.

— Махнали са полицейската лента.

Дънк отмести празната си чаша.

— Вчера, около обед.

— Не мога да повярвам, че си киснал тук цял ден.

— Не бях сам. Бяхме около дузина зяпачи. Смесих се с тълпата и проведох малко разузнаване. Понеже ти не можеш, нали се сещаш — съучастие в престъплението, ала-бала… Трябва да се снишиш, да не привличаш внимание. О, забравих — налага се да ти намерим фалшива лична карта, ще ти потрябва, като тръгнеш да бягаш. Каква е финансовата ситуация при теб? Получавал ли си плик наскоро?

— Да, нови петстотин. Отново беше върху леглото ми, също като останалите.

— Ехааа, и колко събра?

— Шест хиляди и петстотин. Общо тринайсет плика.

— Шест хиляди и петстотин долара !?

— Шшшт! — изсъсках, като се заоглеждах. Слава Богу, май никой не ни чу.

— Извинявай. Ама, мамка му, Тач, какво ще правиш с всички тези кинти? Спокойно може да си купиш кола и да духнеш. Да си купиш къща във Флорида или нещо подобно. Близо до брега, с яхта, за да може да отпрашиш към Куба, ако детектив Брайър те надуши. Или може би към Лондон.

Истината бе, че нямах ни най-малка представа какво да правя с парите. Нямаше как да ги харча. Ако похарчех дори съвсем малко, щеше да ми се наложи да обяснявам откъде съм ги взел. Дори да ги давам на Леля Джо, беше проблематично. За щастие заради наплива на клиенти в закусвалнята финансите ни се бяха позакрепили, така че не се налагаше да се правя на анонимен дарител. Искаше ми се да си купя нов велосипед. Имах „ВМХ Скайуей“ е никелирана рамка. Беше страхотно колело… преди десет години, когато бе произведено. Сега рамката му бе олющена и покрита с ръждиви петънца, а по седалката имаше толкова много дупки, че бях принуден да взема една стара тениска с Джаксън Браун, да я омотая отгоре и да облепя цялата простотия с монтажно тиксо. Работех и „Закусвалнята на Крендал“ четири вечери в седмицата, по три часа всяка смяна, на минимална ставка. Това правеше изумителните трийсет и девет долара седмично. С други думи, за купуване на велосипед и дума не можеше да става.