Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Ками и Проповедника започнаха да вадят оръжията от шкафчетата и да ги редят върху кухненския плот.

— Шкафчето над хладилника — продължи баща ми. — Там има кожен сак. Вземете го. Взимаме документите, нищо друго. Те са единственият коз, с който разполагаме.

— Оръжията ни трябват — настоя Проповедника.

Баща ми поклати глава:

— Излишна тежест.

— Стегни се, Фогел! — промърмори тя под нос и се изненада от звука на собствения си глас. Избърса сълзите от очите си с опакото на дланите си, а провисналия сопол — с ръкава на якето си.

Изправи се.

Вдиша дълбоко през носа и издиша през устата.

Очите ѝ се спряха на белия „Макбук“ на Трюдо, отворен върху бюрото му.

На монитора се виждаше бял текст, насложен върху горния ляв ъгъл на картина от видеонаблюдение. Изписани бяха датата и часът, секундите цъкаха една след друга — очевидно предаването беше на живо. Долу вдясно пишеше: „ЕКИП ЗА НАБЛЮДЕНИЕ «ЧАРТЪР» 309 — ОБЕКТ «Д» — НИВО 2, ПОДНИВО 3“.

Картината бе празна.

Трюдо продължаваше да се взира напред с невиждащ поглед. Краят на химикалката стърчеше от ухото му. Имаше учудващо малко кръв. Няколко капки се бяха стекли върху бялото му сако.

Фогел придърпа лаптопа по-близо.

Трюдо беше отворил няколко програми — таблица, уеббраузър, имейл, Фогел заразглежда електронната му поща. 6324 непрочетени писма.

Тя винаги се стремеше пощенската ѝ кутия — без значение виртуалната или реалната — да е чиста и подредена, затова бъркотия като тази я накара да потръпне. Брайър също никога не триеше съобщенията си, след като ги прочете. Неговата входяща кутия също винаги изглеждаше по този начин.

Е, не точно по този.

Писмата на Трюдо бяха не четени. Все едно отдавна не бе проверявал имейла си.

Фогел прегледа списъка, като четеше заглавията на съобщенията.

Намалете вноската по ипотеката си.

Нови филми.

Реклами на местни търговци на автомобили.

Спам. Всичките. Не видя нито едно лично или бизнес писмо от истински човек.

Фогел кликна върху папката „Изпратени“.

Последното съобщение бе от 12 август 1993 година — преди почти пет години.

Беше адресирано до 6491@charter.com с копие до loliver@charter.com. Гласеше:

Трябва да поговорим за д-р Дъргин. Възможен проблем с Обект „Д“.

Фогел цъкна върху празния екран от видеонаблюдението:

„ЕКИП ЗА НАБЛЮДЕНИЕ «ЧАРТЪР» 309 — ОБЕКТ «Д» — НИВО 2, ПОДНИВО 3“. Обект „Д“.

Фогел отвори уеб-браузъра на Трюдо. Последната страница, която бе посещавал, бе TicKetMaster.com — концерт на Пати ЛаБел във Филаделфия, 20 септември 1993 година.

Върна се към изпратените му писма — почти десет хиляди, датиращи още от средата на осемдесетте. Фогел се опита да си спомни кога бе започнала да използва електронна поща. Вероятно по времето на AOL.

Имате поща!

Все още сънуваше гласа на Елууд Едуардс, който произнасяше тези думи, в кошмарите си. Върна се към видеопотока:

„ЕКИП ЗА НАБЛЮДЕНИЕ «ЧАРТЪР» 309 — ОБЕКТ «Д» — НИВО 2, ПОДНИВО 3“.

Някой можеше да влезе в този кабинет всеки момент. Знаеше, че си насилва късмета. Трябваше да вземе решение. Отне ѝ цели две секунди.

Фогел затвори капака на лаптопа и издърпа кабела. Зад компютъра откри жълто залепващо се листче с числото 392099, изписано с едри цифри. Прибра и него.

Отвори вратата бавно, само колкото да погледне в коридора.

Нямаше никой.

Вдясно от нея бе вратата, която водеше обратно към фоайето. В далечния ляв край на коридора имаше асансьор. Тя се изниза от кабинета на Трюдо с лаптопа под мишница, стигна до асансьора и натисна бутона за повикване.

Нищо не се случи.

До контролния панел на асансьора имаше клавиатура, подобна на онази, която бе видяла долу.

Фогел погледна жълтото листче и набра 392099, след което натисна отново бутона за повикване. Този път той светна. Дочу се жуженето на електромоторите. Иззвъня звънче и вратите се плъзнаха встрани с изскърцване. Няколко от крушките в кабината бяха изгорели.

Хвърли последен поглед към коридора, помисли си в каква каша се е забъркала и влезе в асансьора.

Набра отново същия код и натисна бутона, до който пишеше 2-3.

Вратите се затвориха със скърцане.

Асансьорът заслиза.

Фогел не беше сигурна какво да очаква, когато стигне долу. Може би здравеняк охранител (или трима), зубър лаборант или учен с ококорени очи, чистач… Когато вратите се отвориха, не видя нищо подобно.

Видя друг бял коридор, чиито стени бяха покрити с алени петна от засъхнала кръв. На пода лежаха поне дузина мъртъвци.