Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Не съм била аз — отвърна Ками. — Бях тук.

— Сама каза, че има деривати навсякъде.

Проповедника крачеше нервно насам-натам.

— Има ли значение? Човекът, който е причинил това на Еди, вече е бил тук.

— Справих се с него — изрече баща ми. Всяка дума излизаше с неимоверно усилие от устата му.

— Аха — съгласи се Проповедника. — Справил си се. Направо си държал нещата под контрол.

— Беше нещо като разузнавач — продължи баща ми. — Откри ме да копая в градината, изненада ме, вкара ми един удар, без да мога да реагирам, след което продължи — юмруци, ритници… Не можах да му отвърна като хората. Завърза ме в бараката. После дойде Джак. Не би имал достатъчно време да звъни на когото и да било.

— Но е имал време да скрие събърбана си в гаража — отбелязах аз.

— Може и да съм изпаднал в безсъзнание за минута-две, нямам представа.

Ками приключи с бинтоването и помогна на баща ми да си облече чиста риза, която бях намерил сред прането в мокрото помещение до кухнята.

— Който и да се е обадил, няма значение. Важното е, че вече знаят, че сме тук. Трябва да се омитаме. Веднага. Дори да имат техни хора в околностите, пак ще им отнеме известно време, докато се организират и се довлекат тук.

И тогава телефонът иззвъня отново.

— Никой да не го пипа! — отсече Проповедника.

Резкият звън на половин дузина деривати изпълни къщата. Едно позвъняване. Две позвънявания. Три позвънявания.

— Трябва да вдигнем — каза баща ми. — Сложил съм хора да наблюдават и двата края на острова. Може да е някой от тях.

— Но може и да е хлапето Пикфорд — изтъкна Ками.

— Може и детектив Фогел да се обажда отново — предположих аз. — Може пък да е в състояние да ни помогне. Може да разполага с допълнителна информация.

Четири позвънявания.

Пет.

Проповедника потърка брадичката си и кимна към баща ми:

— Който и да се обажда, ще очаква ти да вдигнеш. Отговори. — Ръката му се спусна към пистолета. — Ако е хлапето Пикфорд…

Баща ми разбра. Ако беше Дейвид Пикфорд, ако го инструктираше да направи нещо, да нарани по някакъв начин нас, останалите, Проповедника щеше да му попречи с всички възможни средства.

Седем позвънявания.

Помогнах на баща ми да се изправи. Той се приближи с несигурна крачка към телефонния апарат в кухнята. Когато вдигна слушалката, я задържа на няколко сантиметра от ухото си, сякаш щеше да му помогне да се справи с думите на Пикфорд.

— Нощувка и закуска „СДР“, мога ли да ви помогна?

Гласът от другия край бе достатъчно силен, за да чуем всички думите му:

— Току-що направих резервации за дванайсет души тук, на северния край. Идват по моста с четири… поправка, с шест вана. Ще са при вас след около час.

Дочу се изщракване.

Баща ми окачи слушалката на мястото ѝ.

— Беше Лойд. Притежава малко местенце от тази страна на Дисепшън Пас. Забелязал ги е, когато прекосяват моста. Ако няма опасности по пътя, които да ги забавят, дотам са петдесет и осем минути с кола.

Проповедника не се поколеба и за секунда. Подбра Дарби от пода, сграбчи ръката на Ками и тръгна към вратата.

— Ще вземем ферибота. Можем да стигнем за наполовина по-кратко време. Може да дойдете с нас, ако искате. Като стигнем на континента, ще се прегрупираме. Разделяме се, сетне се срещаме след седмица в туристическия център в Крейтър Лейк, Орегон.

— Лоша идея — възрази баща ми. — Следващият ферибот е по обед. Бас ловя, че ще са там. А дори и да не са, можеш да бъдеш сигурен, че ще са на континента и ще чакат да се качат на следващия. Вероятно наблюдават всеки автомобил, който напуска Уидби. А ти доста се набиваш на очи с този понтиак.

— Стигнем ли до континента, имаме шанс да им избягаме — каза Ками. — Или може да се качим на други коли и да се опитаме да им се изплъзнем. Не може да ги чакаме да дойдат.

— Защо не? Мястото е добро в стратегически и защитен план. Защо мислиш, че съм се установил тук? — Той посочи към водата. — Имаме отвесна скала зад нас със само едни стълби нагоре и надолу, шестнайсет хиляди квадратни метра открито пространство между къщата и единствения път, по който може да се стигне дотук. Не могат да се доближат до нас. Няма да им позволим. — Баща ми прекоси стаята и отвори три кухненски шкафчета. Вместо чинии, тенджери и тигани пред нас се разкри истински арсенал. Десетки оръжия, прясно смазани, лъскави. Пистолети, пушки помпи, автомати. M-16 или AK-47, нямах представа.

— Спрях да бягам преди двайсет години. Няма да започна отново точно днес. Трябва да сложим край на всичко.