Джей Баркер - Сърца за изгаряне

— Онзи Далтън… той е наемник, да знаеш. Едно е да убиваш хора, които заслужават, съвсем друго е да го правиш за пари. Той няма скрупули — бащи, братя, майки, сестри… убива всички, стига да му обещаят приемлива сума. А аз те научих на морал, на ценности, превърнах те в най-благородната дама на света. Ела при мен, продължи обучението си и всичко ще бъде забравено и простено.

— Ти ме превърна в затворничка! — изкрещя Стела. — Накара ме да убивам за теб!

— Опазих те жива, скъпа. Грижех се за твоята безопасност. Носех ти онова, от което се нуждаеше. Кой друг би постъпил така? А в момента си пресрочила графика си! С два дни! Сигурно умираш от глад! Позволи ми да те нахраня, Стела. Знам точно от какво имаш нужда. Имам един, специално подбран като за теб! Но един вече може и да не ти стигне. Може би двама или трима… — Оливър направи още крачка напред и се намръщи. — Онова хлапе Тач е вътре с теб, нали? И онзи противен Хобсън? Подушвам ги чак оттук. Убий ги, Стела, след това се върни у дома с мен. Имаме нов дом, прекрасен дом. Направо ще се влюбиш в него. Нека ти дам онова, от което се нуждаеш, мое сладко, любимо момиче. Всичко е простено, заклевам се!

Хобсън се бе втренчил в дългите черни ръкавици на ръцете на Стела. Извърна се към прозореца точно когато някакъв мъж заобиколи джипа.

— Дейвид! — прошепна Стела.

Дейвид извъртя китка и почука по стъклото на часовника си.

— Малко сме притиснати от времето, Латрийс. Какво ще кажеш да отложим надъхващата ти реч за след завръщането ни в „Чартър“? — Той се усмихна в посока към къщата. — Хей, Джак? Хареса ли ти бутилката „Джеймисън“, която ти оставих в Питсбърг? Чух, че ти е любимото. Имам още едно шишенце тук, в колата. Твое е, ако поискаш. Само ще те помоля да направиш нещо за мен преди това. Нищо особено, просто дребна услуга. Имаш пушка, нали? Бас хващам, че е нещо страховито. Заредена, готова за действие? Искам да я долепиш до главата на Дюи Хобсън.

Ръцете ми заедно с пушката се извъртяха сами. Цевта бе на по-малко от сантиметър от челото на Хобсън. Опитах се да я изместя, но ръцете ми не ми се подчиняваха.

— Когато си готов — продължи Дейвид, — искам да…

Оглушителен изстрел прокънтя из цялата къща. Стела бе вдигнала нейната пушка и бе дръпнала спусъка точно до ухото ми. Целият свят потъна в тишина — гласът на Дейвид, дишането на Стела и Хобсън до мен, всичко бе изместено от пронизително звънене. Изпуснах пушката и тя се плъзна на ремъка си от дясната ми страна. Покрих ушите си с длани, но така звъненето само се усили.

Стела ме плесна по гърба, след което започна да стреля по Дейвид, Оливър и останалите хора в бяло. Крещеше нещо право в лицето ми, но не можех да я чуя. Очите ѝ се спряха за миг на люлеещата се на врата ми пушка, след което отново се върнаха към прозореца. Спомних си какъв беше първоначалният план, вдигнах оръжието и започнах да стрелям. Всеки гърмеж отекваше в главата ми като леко тупване, заглушен от пронизителния звън.

Стела се изправи и дръпна Хобсън. Секунда — и вече беше на вратата, влачейки мъжа след себе си. Пусна го за кратко, само колкото да стисне по-здраво приклада на пушката и да изстреля поредица от куршуми, по всяка вероятност към джиповете, след което отново го повлече през двора. Един от куршумите улучи жената с никелирания полуавтоматичен пистолет. Тя се свлече към шофьорската седалка, после падна на земята. Аз също стрелях. Четири от куршумите улучиха едната страна на возилото. Петият продупчи предната гума на първия джип. Прицелих се в мъжа, сгушил се на предната дясна седалка на колата на Оливър, докато Стела гърмеше по онзи, който бе заобиколил превозното средство и бе коленичил зад него, използвайки калника му като прикритие. Бутнах Хобсън по-близо до нашия мерцедес, стрелях още веднъж, после отворих със замах задната врата, вкарах го вътре и метнах чантите ни след него.

Оливър бе застанала по средата на улицата, без дори да забелязва пукотевицата. Очите ѝ бяха приковани в Стела. Започна бавно да се приближава към нея. Дейвид очевидно бе залегнал някъде. Не го виждах.

При вида на Оливър Стела замръзна. Възрастната жена се влачеше напред, здравата ѝ ръка бе вдигната нагоре, а другата все още беше в превръзката. Изкрещях името на Стела, но от продължаващия звън в ушите ми не чух нищо. Улових я за ръката, придърпах я към колата и я бутнах на предната дясна седалка. След това се плъзнах през предния капак и седнах на шофьорското място.

Оливър продължаваше да върви към нас.