Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Свалих суичъра си с логото на университета в Кънектикът. Никога не бях ходил в Кънектикът. Бях го купил от магазин за дрехи втора ръка преди години. Тъмносин. Отиде в купа с цветни дрехи.

Не отне много време, преди и двамата да се окажем само по бельо. Стела настоя, че щом ръкавиците ѝ дадоха начало на играта, неща като обувки и чорапи също трябва да се смъкват на чифтове.

Ръката ми бе върху масата, на сантиметри от нейната, но не смеехме да се докоснем.

Знаех, че не можем, но толкова отчаяно ми се искаше. Исках да я сграбча в прегръдките си и да правя любов с нея точно тук и сега. Виждах същото желание в очите ѝ. Знаех какво ще се случи, ако постъпим така, и почти не ми пукаше. Само едно кратко докосване щеше да си струва всички последствия. От пръстите ѝ и от голата ѝ кожа струеше топлина, която изпълваше стаята.

Стела бутна бутилката към мен:

— Пий.

— Но ти още не си казала: „Никога преди не съм…“

— Пий.

— А и мисля, че е мой ред.

— Няма значение, пий. Аз съм наред.

Надигнах бутилката и отпих. Не оставаше много — около половин сантиметър на дъното.

Стела взе шишето и допи остатъка от текилата в мига, в който го оставих на масата. С лукава усмивка отмести празното стъкло.

— Опция номер две вече не е актуална, а на теб ти остават само чифт долни гащи. — Тя побарабани с пръсти по масата. — Хммм… Какво да кажа? Какво ли да измисля…

Тя се изправи и се облегна на кухненския остров с лице към мен. Тъмната ѝ коса се стичаше по раменете ѝ на гъсти кестеняви вълни. Имаше най-дългите и най-изкусителни крака, които бях виждал. Когато погледна към мен, очите ѝ блестяха.

— Никога преди не съм… целувала някого, когото обичам.

Поколебах се за момент, след което се изправих и пъхнах пръсти под ластика на бельото си. Не го съблякох обаче.

Усмивката на Стела изгря отново, но този път долових нотка на тъга, прикрита зад нея. Сигурен съм, че не искаше да виждам това, но го забелязах.

— Сега не е времето да бъдеш срамежлив, Пип.

— И аз не съм. Никога преди не съм целувал някого, когото обичам.

Изглеждаше озадачена.

— И никога не си…

— А, не, правил съм го. Но не и с някого, когото обичам.

— Ами момичето от закусвалнята?

— Герди.

— Не я ли обичаше?

— Обичах представата за Герди. Исках да обичам някого, а тя се опитваше да бъде този някой за мен. Чувствам се ужасно, че я оставях да се старае толкова, без да си мръдна пръста в отговор. Но нямаше как да я обичам. Не и докато знаех, че ти си някъде там. Всеки път, когато ме хванеше за ръка, си мислех за твоята ръка. Когато ме целуваше, си представях, че това са твоите устни. Според мен осъзнаваше, но не ѝ пукаше. Мисля, че се бе примирила с този факт, и от това смъртта ѝ става още по-трудна за приемане. Тя направи толкова много за мен, а аз не ѝ дадох нищо в замяна.

— Сигурна съм, че се е чувствала обичана.

— Иска ми се да мисля така. Постоянно си го повтарям.

— Ти си добър човек, Джон Едуард Джак Тач. И тя го е знаела. Сигурна съм, че твоята привързаност за нея е означавала много повече, отколкото може да си представиш. Била е късметлийка да има тази близост, да споделя тази интимност.

От окото ѝ се отрони сълза. Приближих се към нея. Пръстът ми стигна на сантиметър от лицето ѝ, но не избърса сълзата ѝ. Гледах как сълзата се стича по страната ѝ, по брадичката ѝ и накрая пада върху босите ѝ крака.

Тя прошепна:

— Единственото, което някога ще бъда, всичко, което мога да бъда за теб, Джак, мой скъпи Пип, е едно красиво нещо, което може да бъде гледано, но никога докосвано.

— Затвори очи — прошепнах.

— Защо?

— Просто ги затвори.

Когато го стори, още една сълза се отрони и последва първата.

Пресегнах се към масата и извадих кубче лед от чашата си. Поднесох го към врата ѝ и го притиснах към кожата ѝ.

Стела ахна, но не отвори очи. Пое си дълбоко въздух.

Приплъзнах кубчето надолу по врата ѝ, по рамото и по цялата дължина на ръката ѝ. Когато достигнах пръстите ѝ, тя ги разпери и обърна дланта си към мен. Прокарах леда отново нагоре по ръката ѝ, към шията ѝ, после надолу към извивката на гърдите ѝ.

Наведох се към ухото ѝ колкото можех по-близо и прошепнах:

— Свали си сутиена.

Все още със затворени очи тя се пресегна и го откопча. Сутиенът се свлече на пода между двама ни. Кубчето лед кръжеше около гърдите ѝ, с всяко движение все повече приближавайки се към настръхналите ѝ зърна. Стела изви гръб и простена тихо. Когато най-сетне я докосна там, си пое рязко въздух. Ледчето вече почти се бе разтопило и бе наполовина по-малко от момента, в който започнах. Посегнах зад мен и взех още едно от чашата. Коленичих и го приплъзнах по левия ѝ крак, по глезена и нагоре към вътрешната страна на бедрото ѝ. Топлината, излъчваща се от тялото ѝ, бе направо непоносима; с последни усилия на волята се сдържах да не захвърля кубчето и да продължа без него. Прокарах леда през меката материя на бикините ѝ, през пъпа и нагоре покрай гърдите ѝ. След това се изправих и проследих с него контура на устните ѝ. Тя облиза страстно остатъка от ледчето, езикът ѝ бе толкова близо до пръстите ми, сетне тя отвори устни и го погълна.