Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Веднъж бе отишъл до тоалетната, но ако се изключи това, не беше мърдал и не бе свалял очи от вановете. Никой не бе слизал и никой не се бе качвал в тях. Ако по някакъв начин бяха отговорни за неработещата телефонна линия, не бе видял да правят каквото и да било. Това не означаваше, че не е тяхно дело. Не означаваше и че е.

Седеше в любимия си стол и се взираше във вановете, докато питсбъргското небе притъмняваше. Гледаше как уличните лампи в квартала оживяват една по една. Видя как неколцина от съседите му се прибраха от работа и изчезнаха в домовете си. Беше видял деца да тичат наоколо. Не много. По-голямата част от децата в квартала бяха пораснали и бяха заживели собствен живот преди доста време.

Стак наблюдаваше вановете.

Когато приключи с третата бира, взе четвърта. Знаеше, че няма да е зле да хапне нещо, въпреки че не беше чак толкова гладен.

Когато се върнах, понесъл торбата на Стела, моята раница, двата екземпляра на „Големите надежди“ и годишника от Държавния университет в Пенсилвания, Стела вече бе сложила кренвиршите да врат в една тенджера на печката. Из кухнята горяха няколко свещи. Одеялото с принцесите, което бяхме открили в малката спалня, бе прилежно сгънато и сложено на кухненския остров, а върху него бе сложена възглавницата. Оставих чантите на пода, а книгите — върху дървената маса, и вдигнах стола, който бе съборен, когато дойдохме.

— Най-добре е да не палим лампите. Спалните и всекидневната гледат или към пътя, или към съседите, затова няма да е зле да ги избягваме. Прозорците на кухнята гледат към задния двор, който е ограден. Ако стоим в тази част на къщата, никой не би трябвало да забележи, че сме тук. — Тя разбърка кренвиршите и кимна към килера в задния край на кухнята. — Открих пералня и сушилня там. Мисля, че трябва да се възползваме от възможността да си изперем дрехите. Подобни удобства не се срещат толкова често.

Изпитах внезапен порив да помириша подмишниците си, но бях достатъчно изискан да не го правя, докато тя гледа. Знаех, че дрехите ми смърдят. Не бях ги прал като хората от седмици. Вместо това ги накисвах в хотелските умивалници и ги просвах да се сушат из стаята.

Въпреки че бях „изпрал“ всичко, когато пристигнах във Фалън, нищо не можеше да се сравни с истинското пране в пералня.

На плота бе оставена кутия с латексови ръкавици.

— Открих ги под мивката — обясни Стела. — Предпочитам моите, но и латексът става. Добре е да имаш резервен вариант.

Бутилката текила, две от кенчетата с диетична кола и две пластмасови чаши, пълни с лед, стояха върху кухненската маса. Пламъчето на свещта, танцуващо върху шишето, бе почти толкова съблазнително, колкото и усмивката на Стела.

Тя сложи две филийки хляб в картонени чинийки, след което извади кренвиршите и ги тръсна върху тях.

— Приготви по едно питие, Джак. Приличаш на кученце, което гледа тлъст кокал.

Когато не си слагал залък в уста почти двайсет и четири часа, имаш чувството, че храната е по-вкусна, отколкото е наистина. Това бяха най-вкусните кренвирши, които съм опитвал. Изядохме ги всичките, сетне изядох и три филии от белия хляб без нищо. Текилата и колата обаче стояха пред мен недокоснати. Не знам колко дълго се бях взирал в бутилката, когато Стела проговори:

— Имаш нужда, нали?

Нямаше смисъл да я лъжа.

— Обикновено да.

— Но не и сега?

Замислих се за миг.

— Не съм пил, откакто бях в стриптийз клуба миналата нощ. Открих бутилка „Джим Бийм“ в жабката на джипа, но беше празна. Едва не я счупих на парчета, за да мога да я оближа отвътре, толкова много жадувах за питие. Но сега…

Протегнах ръка с дланта надолу. Беше стабилна, не трепереше.

— Странно. Чувствам се така, сякаш искам да пия, сякаш трябва да пия, но в действителност не се нуждая от алкохол. Обикновено треперя като лист, когато не съм пил от толкова време.

— Може би тогава не трябва.

— Може пък да искам да пия с красива жена. — Надигнах бутилката и отпих от текилата, след което я оставих на масата. — Без значение дали се нуждая, или не.

Стела побутна празната си чаша към мен:

— След случилото се край водохранилището миналата нощ, в хотела тази сутрин и край езерото, не само че искам питие, но и се нуждая от питие, а вероятно и от трето, пето и шесто. Бих желала тази нощ поне за кратко да забравя премеждията ни и тази бутилка играе важна роля в моя план. Всъщност съм щастлива, че я открихме.

Усмихнах се и напълних чашата ѝ.