Майкл Роботэм - На живот и смърт

Какво още да добави в списъка?

• Самозалепваща лента

• Спални чували

• Симкарти

• Вода

Спомня си времето, когато правеше подобен списък и лекуваше рани, различни от сегашните, след като бе пребит от племенниците на Ърбан и му бяха казали никога повече да не търси Белита. Тогава се регистрира в евтин хотел близо до мексиканската граница, където лежеше в леглото като болничен пациент и чакаше истината да му се яви, подобно на лекар на визитация. От време на време пропълзяваше до банята, плюеше кръв в мивката и смучеше счупения си зъб. На четвъртия ден му отне цял час да измине две пресечки до аптеката и магазина за алкохол, за да си купи болкоуспокояващи, противовъзпалителни лекарства, ледени компреси и бутилка бърбън.

Завърна се обратно в мотела, сякаш плуваше в облак от лекарства и алкохол. По обратния път му се стори, че видя Белита. Вървеше срещу него, а полата й ту се издуваше, ту се увиваше плътно около бедрата й. Косата й беше пригладена назад и закопчана с шнола, за която той знаеше, че е от костенурка, тъй като бе единственото нещо, което й беше останало при пътуването й от Салвадор.

Белита вървеше толкова елегантно, с изправен гръб и високо вдигната брадичка, че пешеходците сякаш й правеха път, стъпваха встрани и се усмихваха. Беше само на около петдесет метра от него, когато Оуди я извика по име. Белита не отговори. Той се опита да се затича и отново извика името й. Тя не спря, нито забави крачка.

— Белита — изкрещя Оуди, този път по-силно. Тя се забърза и прекоси пътя. Една кола изрева. Изпищя клаксон. — Белита!

Тя спря. Обърна се. Колко бе отслабнала. Колко бе остаряла. Не беше Белита. Жената му каза да се разкара, но не така учтиво. Оуди отстъпи назад с разтворени длани, неспособен да проговори.

Обратно в мотела направи списък с нещата, които му трябваха. Знаеше данните за сметките на Ърбан, банковите клонове, имената и номерата на сметките. В петък, девети януари, мъж с тъмни очила и бейзболна шапка влезе в осем банкови клона и направи еднакъв брой тегления по хиляда долара всяко. Мъжът би могъл да изтегли десет или двайсет пъти по толкова — би могъл да вземе всичко, но той взе само това, което му дължаха, плюс малък бонус за нараняванията си. Така си казваше, докато попълваше различните разписки за теглене на пари и фалшифицираше подписа на Ърбан. После си купи малко нови дрехи и прегледа обявите за коли втора употреба.

„Още само веднъж“ — каза си Оуди, трябваше да я види още само един път. Нямаше да умолява, просто щеше да попита. Знаеше, че гордостта му ще оцелее, дори сърцето му да се разбие на хиляди парчета.

Пристигна в църквата час преди сутрешната служба, паркира колата и зачака да отворят вратите. В багажника Оуди имаше малък сак за дрехи и парите. Над покривите силуетът на града се виждаше като петно, носеха се слабо звуците на близката магистрала. Щеше ли да тръгне с него Белита, запита се. Ърбан щеше ли да я пусне?

Когато свещеникът отвори вратите, Оуди седна в зоната за кръщенета и загледа как пристигат енориашите. Белита дойде с последните. Племенниците на Ърбан я бяха докарали, но чакаха отвън, пушеха и слушаха радио. Оуди не беше забелязал малкото момче. Седеше на четвъртата редица отпред назад до латиноамериканка с кръгло лице, остри черти и боядисана черна коса, стърчаща изпод цветен шал.

Белита потопи пръст в светената вода и се прекръсти, свела надолу очи, докато го подминаваше. Поклони се и се придвижи нататък, седна на пейката и обви ръце около момченцето, което потъна в прегръдките й, сякаш се метна в току-що навалял пресен сняг.

Само трийсетина души бяха дошли на литургията. Оуди седна на пейката зад Белита и седна така, че да вижда едната половина от лицето й. Облечена в избеляла синя лятна рокля, опъната на корема й, и с ожулени бели сандали със златна тока над пръстите. Изцапаното петно на бузата й се превърна в стара синина, когато Оуди се вгледа в него по-отблизо. Беше получила юмрук в лицето, за което той бе толкова виновен, колкото ако сам я бе ударил. Момчето до Белита носеше къси панталонки, дълги чорапи и излъскани черни обувки. Вкопчило се беше в ръката й, опънало бе крачета право напред и вдигаше личице към нея, а миглите му бяха гъсти като ресни.

Всички се изправиха. Процесията започна. Едър свещеник си проправи път до централната пътека под звуците на органа и тихо пеене на химн. Младо момче и момиче, може би брат и сестра, облечени в бели роби, носеха Библията и свещ. Белита се обърна да гледа. Забеляза Оуди. Той съзря облекчение в очите й, после страх. Тя извърна глава. Жената с шала погледна през рамо и явно разбра какво става. Лицето й стана строго. Сигурно беше братовчедката на Белита, помисли си той — онази, която се грижи за момчето.