Майкл Роботэм - На живот и смърт

В изложението си адвокатът на защитата попитал за камерите от арматурните табла и му отговорили, че две от патрулките не са имали подобно оборудване. Тази подробност се забива в съзнанието на Дезире. Тя отново преглежда фотографиите. Патрулката, карана от заместник-шерифи Фенуей и Валдес, е паркирана диагонално на пътя. Предното стъкло е разбито, а металните врати са надупчени от куршуми.

С лупата на мобилния си телефон Дезире оглежда изображението — най-вече над таблото на патрулката — и забелязва издайническата издутина до стъклото. Камера. Надрасква номера на снимката в тетрадката си и слага въпросителен знак до него.

На други снимки вижда останките от опожарената кола на заден план. Овъглено тяло се очертава бегло в преобърнатите развалини на превозното средство, които са толкова изкривени и огънати от огъня и сблъсъка, че приличат на абстрактна скулптура.

Дезире търси подробности за автомобила — понтиак, произведен 1985 година, с калифорнийски номера. Според аутопсията шофьорът е жена на около двайсет и пет години. На снимките се вижда овъгленият й труп, застинал в боксьорска поза — със свити лакти и стиснати юмруци, заради свиването на телесните тъкани и мускулите от силната горещина. Няма данни за употреба на наркотици, алкохол или травми от детска възраст. Без лице и пръстови отпечатъци на жертвата, полицията се затруднила да я идентифицира, което довело до общонародно издирване в базите за ДНК и стоматологичните регистри. По-късно търсенето било разширено до международни агенции като Интерпол и организации, занимаващи се с нелегални емигранти.

Дезире търси предишни собственици на колата. Понтиакът за пръв път бил продаден от търговец в Охайо през 1985 година и два пъти е бил препродаван. Последният регистриран собственик е някой си Франк Оубри в Рамона, Южна Калифорния.

Дезире взема айфона си и се обажда на свой колега във Вашингтон. С Нийл Дженкинс бяха преминали обучението си заедно, но той не беше изявил желание да работи като оперативен агент. Искаше работа на бюро в главния щаб на ФБР, по възможност в отдела за наблюдение на данни, където можеше да подслушва разговорите на другите хора.

Дженкинс по навик започва да й дрънка празни приказки, но Дезире няма време за тях.

— Искам да потърсиш документацията за една кола. Понтиак 6000, модел 1985. Калифорнийски номер 3HUA172. — Диктува му серийния номер. — Била е унищожена в катастрофа през януари две хиляди и четвърта.

— Нещо друго?

— Карала е жена, виж дали в крайна сметка са я идентифицирали.

— Спешно ли е?

— Да, звънни ми.

Дезире преминава към загиналия в обира охранител. Скот Бушом, бивш военен, който участвал в две мисии в Залива и една в Босна. Напуснал армията през 1995 година и работил в „Армагард“ в продължение на шест години. Полицията подозирала, че вътрешен човек е информирал престъпниците, но не успяла да свърже Бушом с бандата чрез телефонните му разговори. Все пак касова бележка за бензин доказвала, че той е бил в крайпътен ресторант [49] На повечето крайпътни ресторанти и закусвални в Америка има и бензинови колонки, където зареждат най-вече камиони. — Б. пр. , посетен от Върнън Кейн един месец преди отвличането на камиона. Сервитьорка успяла да идентифицира Бушом по снимка, но не могла да си спомни дали двамата мъже са разговаряли.

На дъното на кутията Дезире намира диск. Търси номера на етикета му в списъка с улики. На него има запис от повдигането на обвинение на Оуди Палмър.

Дезире се връща при Мона, която се учудва, като я вижда.

— Прекарала си тук шест часа.

— И утре пак съм тук.

— Затваряме след четирийсет и пет минути, затова ако не си носиш спален чувал…

— Трябва ми дивиди.

— Виждаш ли онази стая ей там? Вътре има компютър. Ето ти ключа. Не го губи. Имаш време до шест, иначе ще се връщаш утре.

— Разбрано.

Дезире включва компютъра и чува как дивиди дискът се завърта, докато мониторът проблясва и оживява. Статична камера показва Оуди Палмър в болнично легло, главата му е увита в бинтове, от носа и китките му стърчат тръбички. Вече е изчела медицинските доклади. Никой не е очаквал Оуди да оцелее. Хирурзите трябвало да залепят черепа му наново като пъзел, подреждали парчета кост и метални пластини. Оуди лежал в кома три месеца с минимална мозъчна активност в първите няколко седмици. Специалистите обсъждали дали да спрат животоподдържащите му системи, но щатът Тексас екзекутира хора, само ако са осъдени на смърт, а не ако са в мозъчна смърт, защото това би означавало да се изтребят повечето политици.