Майкл Роботэм - На живот и смърт

Жената, седнала зад преградата, се казва Мона, косата й, по-тъмна от нощта, е вдигната толкова високо, че изглежда застрашително натежала. Оставя настрани недоизядения си сандвич и поглежда Дезире.

— Какво мога да направя за теб, захарче?

Дезире е попълнила формуляр за достъп до архивни материали. Мона поглежда молбата.

— Може да отнеме малко време.

— Ще почакам.

След като е заверила формуляра и го е подпечатала два пъти, Мона го навива на руло и го пъха в метална тръба, свързана с улей, който го всмуква надолу. Бута химикалка зад ухото си и изучава Дезире по-отблизо.

— Откога си в Бюрото?

— Шест години.

— По трудния път ли те карат да минеш?

— До някаква степен.

— На бас, че е така. На бас, че е трябвало да си по-добра от всеки мъж.

Мона става и се навежда, за да хвърли поглед към обувките на Дезире.

— Нещо не е наред ли?

Жената я поглежда глуповато и сочи към чакалнята.

Дезире сяда и прелиства няколко стари списания, от време на време поглежда часовника на китката си, който е принадлежал на баща й. Подарил й го бе в деня на дипломирането с думите, че трябва да го навива всяка вечер и да мисли за родителите си, докато го прави.

— Закъснявал съм за работа само веднъж в цялата си кариера — добави.

— В деня, когато съм се родила — отвърна тя.

— Знаеш историята?

— Да, татко — разсмя се Дезире. — Знам историята.

Мрачното като пещера помещение, където се намира архивът, мирише на тонер, хартия и кожени подвързии. Прашинки се носят в ярките лъчи светлина, които се процеждат през високите прозорци.

Взема си кафе от машината, но при първата глътка се присвива. Изхвърля чашата и избира безалкохолна напитка. Стомахът й къркори. Кога е яла за последен път?

Мона я вика по име и плъзга дузина папки през процепа на преградата.

— Това ли е всичко?

— О, не, захарче. — Посочва зад себе си, където има количка, претъпкана с кутии. — Имам и още две като тази.

Дезире си намира бюро в читалнята и вади бележник. Започва да чете за обира страница след страница, навързва детайлите, сякаш монтира филм; реже и съединява лентата в ума си. Снимки. Времева линия. Доклади от аутопсии. Свидетелски показания.

Камионът е отвлечен на север от Конроу малко след три часа следобед. Охранителната фирма „Армагард“ е имала договор да прибира повредените банкноти от банки и кредитни компании, а после да ги доставя в обект за унищожаване в Илинойс.

Променяли на всеки две седмици графика за доставка и маршрута, което означава, че някой им е дал информацията. Охранителят, който загинал при обира, Скот Бушом, бил заподозрян, че е техен вътрешен човек, но на делото не били представени никакви доказателства. Проверили списъка с телефонните му разговори и къде е ходил, докато полицията и ФБР търсели последния член на бандата и липсващите пари, но доказателствата срещу Бушом били само косвени.

Оуди Палмър се признал за виновен, но отказал да даде името на когото и да е от участниците. Не издал брат си, нито предал охранителя. Заради нараняванията му полицията успяла да го разпита едва три месеца след обира, но изминали още осем месеца, преди да оздравее достатъчно, за да се изправи пред съда.

Дезире преминава към свидетелските показания. Според данни на полицията около осем часа и тринайсет минути — пет часа след отвличането на камиона — патрулиращ заместник-шериф и неговият партньор, които били на рутинна обиколка, забелязали брониран камион, паркиран на северния страничен път до шосе I-45 на Лийг Лейн роуд. Докато проверявали номерата в компютъра, заместник-шерифът забелязал как тъмен джип само с шофьора вътре спира наблизо. Задните врати на бронирания камион били отворени и между двата автомобила се прехвърляли чанти.

Заместник-шерифът се обадил за подкрепление, но патрулката била забелязана и двата подозрителни автомобила отпрашили с висока скорост.

Дезире чете записа на разговорите от радиовръзката и си отбелязва имената на участвалите полицаи. Райън Валдес и Ник Фенуей били първите отзовали се. Втора патрулка, карана от Тимъти Люис, се присъединила към преследването.

Първото радиосъобщение е отбелязано в осем и тринайсет часа на двайсет и седми януари.

Заместник-шериф Фенуей:1522, подозрителен автомобил е паркиран на Лонгмайър роуд, близо до Фарм маркет роуд Уест 3083. Разследваме.

Диспечер:Прието.

Заместник-шериф Фенуей:Виждаме брониран автомобил с регистрационен номер ноември, Чарли, делта, нула, четири, седем, девет. Паркиран е в аварийната лента. Може да е онзи от обира.