Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Знаеш ли защо си тук?

Оуди не отговори. Шефът му даде знак на племенниците си, които изправиха Оуди на крака. Ърбан го удари силно в слънчевия сплит, така че горната част на тялото му изхвръкна напред и той изкрещя.

— Мислиш се за по-умен от мен — каза Ърбан.

С отворена уста Оуди поклати глава.

— Мислиш си, че съм някой невеж латино, който не знае разликата между задника си и дупка в земята.

— Не — промълви едва Оуди.

— Имах ти доверие. Допуснах те близо до себе си.

Гласът на шефа му затрепери, очите му заблестяха. Кимна на племенниците си, които довлякоха Оуди до ръба на водата и го накараха да коленичи. Той виждаше отражението си в гладката огледална повърхност; виждаше се как остарява, как се превръща в старец само за секунди. Видя белите коси на баща си. Бръчките. Разочарованието. Разкаянието.

Докосна водата с лице и образът се разпадна. Оуди се опита да се изтръгне от хватката им, но те натикаха главата му по-надълбоко. Зарита с крака и се опита да държи устата си затворена, но скоро тялото му крещеше за въздух и той реагира инстинктивно. Пое си въздух и напълни дробовете си с вода. От устата му излетяха мехурчета и минаха покрай очите. Дръпнаха главата му нагоре. Оуди се разкашля и блъвна вода, отваряше и затваряше уста като умираща риба. Отново го потопиха и се облегнаха с тежестта си отзад на врата му; натискаха главата му толкова дълбоко, че челото му докосна дъното. Колкото повече се бореше Оуди, толкова повече отслабваше. Сграбчваше краката и коланите им и се опитваше да изпълзи нагоре по телата им като човек, вкопчил се във висящо над отвесна скала въже.

Загуби съзнание и не си спомняше как са го извадили от водата. Когато се съвзе, лежеше по корем, плюеше вода и целият се тресеше. Ърбан бе клекнал до него, положил бащински длан на врата му. Доближи още повече устата си до него, дъхът му бе като перце по кожата на Оуди.

— Позволих ти да влезеш в къщата ми, да ядеш на масата ми, да пиеш от пиенето ми… Държах се с теб като със син. И щях да те направя такъв. Но ти ме предаде.

Оуди не отговори.

— Знаеш ли историята за Едип? Убил баща си, оженил се за майка си и донесъл гибел на царството само заради едно пророчество, направено при раждането му. Старият цар се опитал да попречи то да се сбъдне. Взел бебето и го изоставил в планината, но един овчар спасил Едип и го отгледал. Той пораснал и пророчеството се сбъднало. Аз не вярвам в тези митове, но разбирам защо все още се разказват. Може би старият цар е трябвало да убие Едип. Може би овчарят е трябвало да си гледа своята работа.

Ърбан стисна врата на Оуди по-здраво.

— Белита ме обичаше, преди да се появиш ти. Аз я спасих. Образовах я. Дадох й дрехи и покрив над главата. — Размаха укорително пръст. — Можех да напълня корема й с кокаин и да я пращам напред-назад през границата, но вместо това й позволих да споделя леглото ми.

Погледна към племенниците си, после отново към Оуди и повиши глас:

— Ако те видя отново, ще умреш. Ако се доближиш до Белита, и двама ви ще убия. Ако искаш да станеш мъченик, мога да го уредя. Ако искаш двамата да умрете като Ромео и Жулиета, мога да сбъдна желанието ти. Но няма да е бързо. Имам познати, които могат да държат човек жив седмици наред, да пробиват дупки в костите му, да заливат кожата му с киселина, да вадят очи, да режат крайници. Харесва им. За тях е нещо нормално. Ще се молиш за смъртта, но тя няма да идва. Ще се отречеш от всичко, в което някога си вярвал. Ще признаеш всичките си тайни. Ще молиш, ще умоляваш и ще обещаваш, но те няма да те чуят. Разбра ли?

Оуди кимна.

Ърбан погледна юмруците си и ожулената им кожа, а после се обърна и тръгна към колата.

Оуди извика след него:

— Дължиш ми пари.

— Конфискувам ги.

— А личните ми вещи?

— Надявам се да са запалими.

Ърбан беше отворил вратата на колата. Взе палтото си от седалката и го облече, като наместваше рамене и подръпваше ръкавите.

— На твое място бих забравил за Белита. Тя е използвана по-често от презерватив в затвор.

— Тогава я пусни да си тръгне.

— И какво ще покажа с това?

— Обичам я — изтърси Оуди.

— Прекрасна история.

Ърбан кимна на племенниците си и всеки от тях заби ботуша си в Оуди. Единият го ритна в стомаха, другият — в гърба. Болката почти го накара да се изпусне.

— Желая ти приятен живот — каза Ърбан дрезгаво. — Бъди благодарен.

В мазето на криминалния съд в Дрейфъс Каунти има документация за всяко съдебно дело, гледано от съдия през последните 150 години: правни доклади, преписи на съдебни процеси, списъци с улики и официално дадени показания. Разнообразен склад за мрачни истории и черни дела.