Майкл Роботэм - На живот и смърт

Съдия Матю Кохлан осъди Оуди Палмър на десет години затвор, след като той се призна за виновен по всички обвинения, включително кражбата на седем милиона щатски долара, които така и не бяха открити.

Преди да обяви присъдата, съдия Кохлан критикува областния прокурор Едуард Даулинг, че не е обвинил Палмър в предумишлено убийство за ролята му в смъртта на жертвите.

„Това са углавни престъпления и по мое мнение днешната присъда е обида за служителите на закона, които рискуваха живота си, за да изправят този престъпник пред съда.”

Специален агент Франк Сеногълс заяви пред репортерите, че ФБР е провело над хиляда разпита във връзка с обира и е насочило вниманието си към роднините и известните сътрудници на бандата, но се оказало невъзможно да се проследят парите, защото банкнотите, които е трябвало да бъдат унищожени, не са имали серийни номера.

„Мога да уверя всички, че работата по случая продължава и поддържаме постоянна връзка с щатската и с окръжната полиция, обсъждаме стратегии и тактики. Не сме променили мнението си за това кои са виновниците, но колкото повече време минава, толкова по-труден за разрешаване става случаят без помощ от обществото.”

Дезире е изненадана, като вижда цитат от Франк Сеногълс. Защо не е споменал, че е бил част от първоначалното следствие? ФБР е оглавявало разследването, значи Сеногълс със сигурност е разпитвал Райън Валдес и другите заместник-шерифи. И със сигурност е говорил с Оуди Палмър. А когато Дезире заяви, че знае повече за случая от всеки друг, той не я поправи, не й възрази, нито я унижи, което обикновено не би се поколебал да стори.

Обръща страницата и намира друга статия.

ГУБЕРНАТОР ХВАЛИ ГЕРОИЧНИ ПОЛИЦАИ

Въпреки че са били под обстрел, заместник-шерифите на Дрейфъс Каунти Райън Валдес, Ник Фенуей и Тимъти Люис не са се поколебали да се притекат на помощ един на друг след драматично високоскоростно преследване на откраднат брониран камион.

Благодарение на героизма си днес и тримата полицаи са живи, а опасен престъпник е зад решетките. За тяхната смелост в онзи драматичен януарски ден през 2004 година заместник-шерифи Валдес, Фенуей и Люис днес получиха наградата „Звездата на Тексас” — най-голямата чест за жителите на щата и признание за „дела на героизъм извън пределите на полицейския дълг”.

Губернатор Рик Пери и министърът на правосъдието Стив Кенили връчиха наградите на церемония в кметството, където обсипаха с похвали полицаите за изключителната им смелост и грижа за обществото.

На снимката са тримата заместник-шерифи в униформи, застанали са до губернатор Пери и са се усмихнали към фотоапарата. Фенуей, Валдес и Люис сякаш се чувстват малко неудобно в позата, която са заели, но губернаторът явно се наслаждава да се къпе в тяхната слава. На заден план, хванат в профил, докато се е извръщал от фотоапарата, е Франк Сеногълс. В ръката му има радио. Може да е бил част от охраната.

Дезире набира последния избран номер на телефона си.

— Има още нещо — казва на Дженкинс. — Трябва да намеря двама щатски полицаи: Ник Фенуей и Тимъти Люис. И двамата са работили с окръжния шериф през 2004 година.

Невидим в туловището на старото кино, Оуди се свива на кълбо и се опитва да заспи, но непрекъснато сънува река Тринити през един буреносен ден преди дванайсетина години. Застанал е до ръба на водата, гледа към дълбините, а над главата му от тъмните кълбести облаци изскача и трещи светкавица. Внезапно над повърхността изскача скелет, носен от черна вълна. В гръдния му кош има подобно на тюлен същество с остри бели зъби. Заклещено. Пищящо за свобода. Скелетът отново се губи под повърхността и оставя след себе си само вълнички. Други неща се надигат от реката — нови ужаси, полетели нагоре от мрака, протягат се към Оуди и настояват да ги освободи.

Рязко отваря очи и в гърлото му заглъхва писък. Сяда изправен, улавя отражението си в едно разбито огледало и не може да се познае в тази посърнала сянка, в това подобие на мъж, в тази развалина…

Нощта привършва. Оуди се обляга на влажна стена и пише списък с нещата, които му трябват. Друг на негово място би тръгнал да бяга. Би продал часовника си, златото в зъбите си, единия си бъбрек, би хванал автобус за Мексико или Канада, би се качил на преминаващ пътнически кораб до Куба. Може би търси собственото си унищожение, въпреки че се съмнява да има нужната морална сила, за да извърши самоубийство.