Майкл Роботэм - На живот и смърт

Оуди не знаеше какво да каже или да направи. Взе куфара на Белита. Остави го. Прегърна я. Стисна я прекалено силно.

— Спокойно — каза му тя и се отдръпна.

Оуди беше сразен. Тя взе ръката му и я сложи на корема си. Оуди зададе въпроса с очи.

— Твое е — кимна Белита и зачака реакцията му.

Той се наведе, сграбчи я в ръце и я вдигна високо във въздуха. Притисна лице в корема й и започна да го целува през памучната рокля. Тя се разсмя и му каза да я пусне долу.

Малкото момченце стоеше до куфара. Косата му беше с цвят на черен шоколад, а тези невероятно кафяви очи…

— Как си? — попита го Оуди. — Как се казваш?

Момченцето погледна майка си.

— Мигел — каза вместо него тя.

— Приятно ми е да се запознаем, Мигел.

Ръкува се с момчето, а то огледа пръстите си, сякаш се страхуваше, че може да му е взел някой.

— Хубави обувки — подхвърли Оуди. Мигел погледна към краката си. — Много са червени.

Момчето обърна едното си краче навътре, за да погледне и то обувките си, а после отново зарови лице в полата на майка си.

Тази вечер напуснаха града и караха до след полунощ. Мигел спеше на задната седалка, прегърнал овехтялото мече, което носеше навсякъде със себе си. Беше дребен за възрастта си и пъхаше палец в устата, веднага щом очите му започнеха да се затварят.

Караха с отворени прозорци и си говореха за бъдещето. Белита му разказа истории за детството си, пускаше подробностите като трохи и очакваше от него да следва нишката на разказа и да й задава въпроси. В други моменти нямаше нужда да говорят. Тя слагаше глава на рамото му или прокарваше пръсти по бедрото му.

— Това ли искаше? — попита го.

— Разбира се.

— Обичаш ме.

— Да.

— Ако ме подведеш, ако ме предадеш или избягаш…

— Няма.

— И ще се оженим?

— Да.

— Кога?

— Утре.

По радиото зазвуча песен.

— Не слушам кънтри — каза Белита. — И няма да ни венчае двойник на Елвис Пресли [52] Намеква се за сватбения параклис „Грейсленд“ в Лас Вегас, където сватбите се извършват от имитатори на Елвис Пресли. — Б. р. .

— Наистина ли?

— Наистина.

— Добре.

Сутринта Дезире си сипва зърнена закуска в купа и добавя резени банан. Трябва да позвъни на родителите си и да им каже, че няма да им гостува на следващия ден. В съботите обикновено ги посещава, сяда на масата и яде домашно приготвена храна, докато баща й коментира футболния мач от креслото си, крещи към екрана и вдига въображаеми наказателни картони.

Подготвя се психически и набира номера. Майка й вдига и рецитира телефонния си номер, преди да попита „С какво мога да ви помогна?“ с помпозен акцент, който звучи изкуствено. Майка й има навика да поръчва храна със същия акцент като на сервитьорката или сервитьора, който ги обслужва, и не може да схване защо това би могло да се възприеме като надменно или унизително отношение към служителя.

— Аз съм — казва Дезире.

— Здравей, скъпа, тъкмо си говорехме за теб, нали, Харолд? Дезире се обажда. Да, ДЕЗИРЕ, говоря с нея по телефона!

Баща й не чува без слуховото си апаратче и Дезире подозира, че нарочно го държи изключено, за да не му се налага да слуша майка й.

— Тъкмо купих шунка — отново се обръща към нея майка й. — Ще я изпека както обичаш: с горчица и медена глазура.

— Няма да мога да си дойда — заявява Дезире. — Трябва да работя.

— О, много жалко… Дезире няма да идва, Харолд. ТРЯБВА ДА РАБОТИ.

— Ама ще има печена шунка за вечеря — крещи баща й отдалеч, сякаш не той, а всички други са глухи.

— Знае, Харолд, току-що й казах.

— Намерила ли си е гадже? — пита той.

— Иска да знае дали си срещнала някое добро момче — казва майка й.

— Кажи му, че се омъжих и имам близнаци. Тимон и Пумба. Пумба доста пръцка, но е много сладък.

— Ще ми се да не се шегуваш с тези неща.

На заден план баща й крещи:

— Кажи й, че няма проблем, ако е лесбийка. Нямаме нищо против.

— Не е лесбийка! — скастря го майка й.

— Просто казвам, че ако е лесбийка, нямаме против — обяснява баща й.

— Не й говори такива неща!

Скоро двамата вече спорят.

— Трябва да вървя — казва Дезире. — Съжалявам, че няма да дойда утре.

Затваря и събира нещата си. Излиза от апартамента, спуска се по външните стълби и помахва на хазяина си, господин Саквил, който повдига пердетата. Трафикът през уикенда е слаб и тя шофира спокойно към северните предградия на Хюстън.

Половин час по-късно стига Томбол и паркира пред спретнато бунгало, боядисано в бяло и синьо. Има изумруденозелена морава и перфектно подрязани градински храсти. Никой не отговаря на мелодичния звънец на входната врата. Дезире чува шум от деца, които пищят и се гонят в задната градина. Сваля резето на страничната порта и минава по алеята, която заобикаля къщата.