Майкл Роботэм - На живот и смърт

Във вътрешния двор има навес, украсен с балони и цветни ленти. Между дърветата тичат деца и гонят куче. Около масата си бъбрят жени, разбиват яйца за пържени филийки и бъркат тесто за палачинки.

Неколцина мъже са се събрали около барбекюто — съвсем друга система за оценка на положението в обществото, според която мъжът се преценява по това колко често обръща пържолата, а не по заплатата или колата си.

Бившият патолог на Дрейфъс Каунти Хърман Уилфърд, вече пенсионер, седи на висок сгъваем стол и крепи пластмасова чиния в скута си. Панталоните му са вдигнати високо на кръста, а плетената му вълнена жилетка е закопчана на гърдите. Гледа децата и се присвива при всеки писък, сякаш звукът го изправя на нокти.

Възрастна пълничка жена се приближава до Дезире и бърше ръце в престилката си. Поглежда значката й.

— Това е семейно събиране.

— Важно е. Иначе нямаше да го безпокоя.

Жената изпъшква, но Хърман изглежда почти облекчен при възможността да избяга за кратко. Въвежда Дезире в къщата и й предлага нещо за пиене. Тя отказва, а той я заговаря на общи теми, оплаква се, че остарява, нетърпелив е и иска всички да си тръгнат.

— Проблемът на семейството е, че не можеш да се пенсионираш от него — казва й, погледът му е остър под гъстите вежди.

Дезире носи снимки от местопрестъплението и пътни карти. Разпръсва ги на масичката за кафе в хола. Старият патолог ги изучава почти любовно, сякаш си спомня времето, когато се е чувствал по-млад и по-полезен.

— Питаш ме откъде са дошли фаталните изстрели, така ли?

— Опитвам се да разбера последователността.

— Върнън и Били Кейн са убити от оръжия, регистрирани като полицейски. Върнън е застрелян във врата, а Били в сърцето.

— А Оуди Палмър?

— По него е стреляно отблизо.

— Колко отблизо?

— От половин, може би един метър. — Старият патолог вдига една снимка. — От ъгъла на този кадър бих казал, че е застрелян фронтално.

— Намерихте ли куршума?

— Имаше входни и изходни рани, но гилзата не беше намерена.

— Това необичайно ли е?

— В този ден бяха произведени седемдесет изстрела, не всяка гилза беше намерена.

— Можеш ли да ми кажеш кой от полицаите го е застрелял?

— Не и със сигурност.

— Защо?

Мъжът се хили.

— Старая се да не правя аутопсии на хора, които са оцелели.

— Защо са го намерили толкова далеч от другите?

— Според полицейските доклади се е опитвал да избяга.

— Застрелян е от един метър разстояние.

Патологът свива рамене.

— И ръцете му са били обгорели, как ще го обясниш?

— Бензиновият резервоар се е спукал и е избухнал в пламъци.

— Защо само ръцете му?

Уилфърд въздъхва.

— Слушай сега, специален агент, какво значение има кой е изстрелял куршума или как ръцете му са обгорели? Оживял е. Моята работа беше да кажа на съдебния лекар как са умрели тези хора.

— Жената така и не е идентифицирана. Не ти ли се вижда странно?

— Не.

— Наистина ли?

— Иди до която и да е окръжна морга и ще намериш доста неидентифицирани тела.

— Колко остават неразпознати?

— Би се изненадала, като разбереш. В Брукс Каунти миналата година намериха сто двайсет и девет тела. Шейсет и осем са неидентифицирани — най-вероятно нелегални имигранти, загинали в пустинята. Понякога намират само костите. Тази жена е изгоряла така, че е невъзможно да бъде разпозната. Не можехме да направим възстановка на лицето й, защото високата температура беше нанесла непоправими вреди. Няма никаква конспирация, специален агент. Просто не успяхме да дадем име на бедната жена.

Дезире забелязва, че дъщерята на Уилфърд наднича към нея от процепа на вратата, сякаш се готви да се намеси, за да го защити. Събира снимките, благодари на патолога и се извинява, че е прекъснала късната закуска.

Отвън се чува писък на дете, а после плач. Уилфърд въздъхва.

— Казват, че внуците са благословия, но моите са истинска напаст. Все едно да си заключен в лудница, пълна с джуджета. — Поглежда към Дезире и добавя: — Без да ми се обиждате, госпожице.

Оуди наблюдава Санди Валдес през големите стъклени прозорци на фитнес центъра, където тя тича на пътеката, косата отскача от раменете й.

След известно време жената излиза — изкъпана, облечена в бели шорти за голф и блуза без ръкави, която изглежда скъпа и пада свободно, но в същото време подчертава гърдите й. Обула е загорелите си крака в маратонки без чорапи. Купува си кафе в картонена чаша. Разглежда витрините. Пробва някаква риза.