Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Значи е решено — казва Ърни и се пресяга за радиото. — Искаш ли да послушаме музика?

— Не — казва прекалено рязко Оуди. — Нека просто да си говорим.

— Става.

Няколко километра южно от Плезънтън пикапът спира пред мрачна къща с плевня и скромна горичка от тополи. Двигателят угасва тромаво, а едно куче прекосява мързеливо калния двор и започва да души ботушите на Оуди.

Ърни вече е излязъл от пикапа, изкачва се по стълбите и извиква, че си е вкъщи.

— Имаме гост за вечеря, Роузи!

В дъното на отворения салон от кухнята, където жената стои до печката, се вижда светлина. Роузи е с широки бедра и красиво кръгло лице, кожата й е млечнокафява, а очите й са издължени, по-скоро индиански, отколкото мексикански. Носи избеляла рокля на щампи и е боса. Поглежда Оуди, а после отново баща си.

— Защо ми го казваш?

— Той ще иска да яде, а ти си тази, която готви.

Жената пак се обръща към печката, където месото цвърчи в тиган за пържене.

— Да, аз съм тази, която готви.

Старецът се ухилва на Оуди.

— Най-добре се измий. Ще ти намеря чисти дрехи. Роузи може да изпере тези по-късно. — Обръща се към дъщеря си: — Къде държиш старите дрехи на Дейв?

— В онази кутия под леглото ми.

— Можем ли да намерим нещичко за този приятел?

— Прави, каквото искаш.

Упътват Оуди към банята и му дават чисти дрехи. Той стои дълго под горещата струя и оставя кожата му да порозовее от водата. Наслаждава се. Мечтае. Душовете в затвора бяха кратка, регулирана и опасна дейност, от която никога не се почувства по-чист.

Облечен с чужди дрехи, Оуди сресва косата си с пръсти и се връща обратно по коридора, от който е дошъл. Чува телевизор. Репортер говори за бягството от затвора. Оуди предпазливо поглежда през отворената врата и вижда екрана.

Оуди Спенсър Палмър е наближавал края на десетгодишната си присъда за обира на брониран камион в Дрейфъс Каунти, Тексас, при който загинаха четирима души. Властите смятат, че е изкатерил двете огради с помощта на чаршафи от затворническото пране, а преди това е направил късо съединение в една от алармените системи с опаковка от дъвка…

Малко момче седи на килима пред телевизора. Играе си с кутия с оловни войничета. Поглежда нагоре към Оуди, а после към екрана. Новината се е сменила. Някаква синоптичка посочва по картата с прогнозата.

Оуди кляка.

— Здрасти.

Момчето кима.

— Как се казваш?

— Били.

— На какво си играеш, Били?

— На войници.

— Кой печели?

— Аз.

Оуди се смее, а Били не разбира защо. Роузи вика от кухнята. Вечерята е готова.

— Гладен ли си, Били?

Малкият кима.

— По-добре да побързаме, за да не свърши всичко.

Роузи прави последна проверка на масата, слага нож, вилица и чиния пред Оуди и докосва с ръка рамото му. Сяда и прави знак на Били да каже молитва. Момчето мънка думите, но накрая казва ясно „Амин“. Подават се чинии, храната е разпределена, набодена и погълната. Ърни задава въпроси, докато Роузи не му казва: „Млъкни и остави човека да се нахрани.“

От време на време жената поглежда тайничко към Оуди. Сменила е роклята си преди вечеря. Тази е по-нова и по-прилепнала по тялото й.

Когато яденето приключва, мъжете се оттеглят на верандата, докато Роузи почиства масата, мие и подсушава чиниите, забърсва плотовете и прави сандвичи за следващия ден. Оуди чува как Били декламира азбуката.

Ърни пуши цигара и протяга краката си върху парапета на верандата.

— Та, какви са ти плановете?

— Имам роднини в Хюстън.

— Искаш ли да им се обадиш?

— Тръгнах на запад преди около десет години. Изгубих контакт с тях.

— Трудно е да загубиш контакт с някого в днешно време, сигурно наистина си се постарал.

— Май така стана.

Роузи стои на прага и ги слуша известно време. Ърни се прозява и протяга, казва, че ще ходи да си ляга. Показва на госта плевнята и му пожелава лека нощ. Оуди остава на открито известно време загледан в звездите. Тъкмо се кани да се прибере, когато забелязва Роузи в сенките до резервоара с дъждовна вода.

— Кой си ти всъщност? — пита обвинително.

— Непознат, който оценява добрината ви.

— В случай че смяташ да ни обереш, нямаме никакви пари.

— Трябва ми само място да преспя.

— Наговорил си на татко един куп лъжи за приятелката, която те е зарязала. Тук си от три часа и не си помолил да използваш телефона нито веднъж. Защо си тук?

— Опитвам се да изпълня обещание, което дадох на някого.

Роузи изсумтява. Така изправена, тя е наполовина в сянка.