Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Чии са тези дрехи? — пита Оуди.

— На съпруга ми.

— Къде е той?

— Намери си жена, която харесва повече от мен.

— Съжалявам.

— Защо? Вината не е твоя. — Жената извръща поглед — Каза, че съм надебеляла. Не искаше да ме докосне повече.

— Аз мисля, че си красива.

Роузи хваща ръката му и я слага на гърдата си. Оуди усеща как бие сърцето й. После тя притиска устни към неговите. Целувката е силна, жадна; граничи с отчаяние и издава болката й. Оуди се отдръпва и я поглежда в очите. После я целува по челото.

— Лека нощ, Роузи.

Затворът се опитваше да убие Оуди Палмър всеки ден. Докато е буден. Докато спи. Докато яде. Докато се къпе. Докато обикаля в двора за упражнения. През всеки сезон, в изгарящо лято или вледеняваща зима, затворът се опитваше да убие Оуди Палмър, но той някак си съумя да оцелее.

В съзнанието на Мос Оуди сякаш живееше в паралелна вселена, където дори най-ужасните деяния не можеха да променят поведението му. Мос беше гледал филми за хора, които са се върнали от отвъдното, защото нещо в живота им е останало недовършено. Струваше му се, че Оуди е изпратен обратно от Ада — или заради объркване в деловодството на Дявола, или поради сгрешена самоличност. Човек само по една причина може да оцени живота в затвора — ако навън е изтърпял нещо много по-лошо.

Мос видя Оуди за първи път, когато младият мъж се изкачи по рампата с останалите новопристигнали. Дълга като футболно игрище и с килии от двете страни, рампата наподобяваше пещера с излъскан под и жужащи флуоресцентни лампи. Обитателите на основната част на затвора гледаха от килиите, подвикваха и подсвиркваха на рибките [3] В затвора наричат новобранците „рибки“. — Б. пр. . Внезапно вратите на килиите се отвориха и хората се изсипаха навън. Случваше се само веднъж дневно и беше като час пик в метрото. Затворниците уреждаха стари сметки, даваха поръчки, събираха контрабанда или си набелязваха мишена. Беше добър момент да пролееш кръв и да ти се размине.

Не мина много време, преди да открият кой е Оуди. При други обстоятелства той щеше да стане сензация, понеже беше млад и привлекателен, но хората се интересуваха повече от парите му. Имаше седем милиона причини да се сприятелиш с Оуди или да го посереш от бой.

В рамките на няколко часа след пристигането му името на новобранеца се беше разпространило по затворническата клюкарска мрежа. Вместо да се паникьоса или да умолява да го вкарат в Дупката, Оуди спокойно крачеше из двора за упражнения, където хиляди мъже бяха крачили милиони крачки преди него. Оуди не беше гангстер или бандит, нито пък убиец. Не се и преструваше на такъв, което често му създаваше проблеми. Нямаше престъпно минало. Нямаше защита. За да оцелее в затвора, човек трябва да създава съюзи, да се присъедини към банда или да си намери защитник. Не можеше да си позволи да бъде хубавичък, деликатен или богат.

Мос го наблюдаваше от разстояние, с любопитство, но без да се интересува особено. Повечето рибки се опитваха да демонстрират нещо от самото начало — да маркират територия, да предупредят акулите да се държат настрани.

Добротата се приема за слабост. Състраданието, доброжелателството — също. По-добре да изхвърлиш храната в боклука, отколкото да оставиш друг да я вземе. Никога не отстъпвай своя ред на опашката.

Първият, който се пробва с новия, беше Зара. Предложи да намери на момчето малко контрабанден алкохол. Оуди отказа учтиво. Зара пробва друг подход — обърна таблата му с храна, докато Оуди минаваше покрай масата му. Оуди погледна към локвата от сос, картофено пюре и пиле. После вдигна очи към Зара. Някои от другите затворници се изсмяха. Зара сякаш порасна с петнайсет сантиметра. Оуди не каза и дума. Наведе се и започна да загребва пюрето от храна и да го слага обратно в таблата си.

Хората се отдръпнаха от тях. Изглежда, всички очакваха нещо досущ като пътници в спрял влак. Оуди все още клечеше на пода и събираше храната, без да обръща внимание на никого. Сякаш обитаваше пространство, което сам си е създал, отвъд мисленето на другите хора, място, което по-посредствените мъже можеха само да си мечтаят да достигнат.

Зара погледна към обувките си. Върху тях имаше петна от сос.

— Оближи го — каза.

Оуди въздъхна уморено:

— Знам какво правиш.

— И какво е то?

— Опитваш се да ме накараш да се бия или да се предам, но аз не искам. Дори не знам името ти. Ти започна и мислиш, че не можеш да отстъпиш, но не е така. Никой няма да си помисли, че си по-малко мъж. Никой не се смее.