Майкл Роботэм: На живот и смърт

Когато всичко приключва, го хвърлят в малка килия от плетена стоманена мрежа. Докато Мос лежи неподвижно на цимента, от гърлото му се изтръгва влажен звук. Мъжът избърсва кръвта от носа си и я разтрива между пръстите си — като олио е. Чуди се какъв урок се предполага, че трябва да научи.

После си мисли за Оуди Палмър и за липсващите седем милиона долара. Надява се, че Оуди е отишъл да вземе парите. Надява се, че ще прекара остатъка от живота си в пиене на коктейли в Канкун или Монте Карло. Да го духат копелетата! Най-доброто отмъщение е да живееш добре.

Точно преди изгрев звездите изглеждат по-ярки и Оуди може да различи съзвездията. Знае имената на част от тях: Орион, Касиопея и Голямата мечка. Други са толкова далеч, че носят светлина от милиони години разстояние, сякаш историята се пресяга през времето и пространството, за да освети настоящето.

Има хора, които вярват, че звездите определят съдбата им, и ако са прави, значи Оуди е роден под лоша звезда. Той самият не вярва в съдба, орисия или карма. Нито пък мисли, че за всичко си има причина и че късметът се разпределя равномерно през живота на човека — капе по малко тук и там досущ като преминаващ дъждовен облак. С цялото си сърце е наясно обаче, че смъртта може да го намери във всеки момент и че смисълът на живота е в това да направиш правилната следваща крачка.

Развързва чантата и вади дрехи за преобличане: дънки и блуза с дълъг ръкав, които е откраднал от пазач, оставил сак за фитнес в отключената си кола. Обува чорапите и стяга мокрите ботуши.

Заравя затворническите си дрехи, чака, докато източният хоризонт се обточи в оранжево, и тръгва. През тесния чакълест бряг минава поток и се влива в язовира. Мъглата лепне ниско по земята, а две чапли стоят в плитката вода с вид на глинени фигурки за украса на поляна. Калните насипи са осеяни с дупки, изровени от гнездящите лястовици, които прехвърчат напред-назад и едва докосват водната повърхност. Оуди следва потока, докато стига до прашен земеделски път и тесен мост. Застава на пътя, ослушва се за автомобили и следи за облаци прах.

Червено и блестящо, слънцето изгрява над линията закърнели дървета. Четири часа по-късно водата е само спомен, а пламтящото кълбо пари отзад на врата му като пламък на заварчик. Прах покрива всяка бръчица, всяка пора по кожата му. Оуди е сам на пътя.

Следобед изкачва възвишение и се опитва да се ориентира. Има чувството, че прекосява мъртъв свят, останал от древна цивилизация. Дърветата са сгушени край старите речни корита като стадо животни, а маранята се носи над земята, която е набраздена от следи от мотор и следи от пуйки. Панталоните му в цвят каки висят ниско, а под мишниците му има кръгове от пот. На два пъти му се налага да се скрие от преминаващи камиони, да се плъзга и пързаля надолу по ронливи канавки, да клечи зад храсти и скали. Щом сяда на камък, за да отпочине, си спомня как татко му го гонеше по двора, защото го беше хванал да краде парите, които съседите оставяха на стълбите за млякото [2] В някои части на САЩ се практикува доставка на прясно мляко по домовете. Бутилката се оставя до стълбите на хората, а те слагат парите за него пак там. — Б. пр. .

— Кой те подучи да го направиш? — попита властно баща му и изви ухото на Оуди.

— Никой.

— Кажи ми истината, за да не направя нещо по-лошо.

Оуди мълчеше. Прие наказанието си като мъж — видя разочарованието в очите на баща си и потри синините по бедрата си. По-големият му брат Карл гледаше от къщата.

— Справи се добре — каза му Карл после, — но трябваше да скриеш парите.

Оуди се покатерва обратно на пътя и продължава да върви.

Следобед прекосява асфалтиран път с четири ленти и го следва от разстояние. След още километър и половина стига до черен път, който се извива на север. В далечината се забелязват кални резервоари, помпи, а също и стърчаща сондажна кула, от чийто връх в небето се издига пламък. През нощта сигурно се вижда на километри, издигната над градче от светлини като новооснована колония на далечна планета. Зазяпан в сондажната кула, Оуди не забелязва възрастния мъж, който го наблюдава. Набит и мургав, нахлупил шапка с широка периферия и облечен в гащеризон. Застанал е до сигнално оцветена бариера с тежест в единия край. Наблизо има навес от три стени и покрив. Под самотно дърво е паркиран пикап „Додж“.

Старецът има сипаничаво лице, плоско чело и доста раздалечени очи. В сгъвката на ръката му лежи ловджийска пушка.