Майкл Роботэм - На живот и смърт

Друг спомен: вижда майка си, застанала до кухненската мивка, да пее „Премини към Лу“ [1] Популярна американска детска песничка, при която се танцува в кръг и се сменят партньорите. — Б. пр. , докато мие чиниите. Имаше навика да си измисля собствени куплети. Баща му влиза вкъщи от гаража и използва същата сапунена вода в мивката, за да измие мръсотията и смазката от ръцете си.

Покойният Джордж Палмър някога беше едър като мечка мъж с ръце като бейзболни ръкавици и с лунички по носа — сякаш облак черни мушици се бяха нароили по лицето му и останали там. Красив. Обречен. Мъжете в семейството на Оуди винаги умираха млади — най-често в миньорски или сондажни произшествия. Срутвания. Метанови експлозии. Индустриални инциденти. Черепът на дядо му по бащина линия беше счупен от триметрово парче сондажна тръба, изстреляно на шейсет метра от експлозия. Чичо му Томас беше затрупан заедно с осемнайсет други мъже. Не си направиха труда да извадят телата.

Бащата на Оуди наруши традицията, като остана жив до петдесет и пет. Спести достатъчно пари по сондите, за да купи гараж с две газови помпи, сервиз и хидравличен асансьор. Работеше шест дни в седмицата в продължение на двайсет години и осигури образование на трите си деца — или поне щеше, ако Карл си беше направил труда да опита.

Джордж имаше най-дълбокия, най-мекия глас от всички мъже, които Оуди бе срещал — звучеше като чакъл, който се премята във варел, пълен с мед. Но с годините татко му имаше все по-малко за казване, мустаците му побеляха, а ракът разяде органите му. Оуди не отиде на погребението. Не беше с него и по време на боледуването му. Понякога му се струваше, че причината за смъртта му е разбито сърце, а не цял живот пушене на цигари.

Оуди отново се преобръща. Водата е топла, горчива и влиза навсякъде — в устата, в гърлото, в ушите му. Мъжът иска да се бори за въздух, но изтощението го придърпва надолу. Краката му горят, ръцете го болят, няма да успее да стигне отсреща. Тук приключва всичко. Щом отваря очи, вижда жена ангел с бели роби, които се стелят и къдрят около нея, сякаш тя по-скоро лети, отколкото плува. Жената разтваря ръце да го прегърне, гола под прозрачната тъкан. Оуди може да усети парфюма и топлината на тялото й, притиснато към гърдите му. Очите й са притворени, устните й са открехнати и чакат целувка.

После го зашлевява силно и му казва:

— Плувай, копеле такова!

Оуди се изтласква на повърхността, вдишва трескаво въздух и се вкопчва в пластмасовите шишета, преди да отплуват. Кашля и вода се излива от устата и носа му. Премигва. Концентрира се. Вижда отражението на звездите по водата и върховете на изсъхналите дървета, осветени от луната. Започва отново да рита, движи се нагоре и си представя призрачната форма във водата под него, която го преследва като потопена месечина. Часове по-късно Оуди усеща камъни под краката си и се завлича на брега, срива се върху тесен пясъчен плаж и изритва бутилките настрани. Нощта е напоена с миризма на диви животни и все още пази топлината на деня. Над водата на талази се спука мъгла, сякаш наоколо блуждаят душите на удавени рибари.

Мъжът лежи по гръб и гледа как луната се скрива зад облаците, които сякаш се носят в открития космос. Затваря очи и като че ли усеща тежестта на жената ангел, която го е яхнала. Тя се навежда, гали бузата му с дъх и близо до ухото му прошепва:

— Помни обещанието си.

Сирените вият. Мос се опитва да се върне към съня, но тежки ботуши кънтят по металните стълби; ръце сграбчват железните решетки, прахът потреперва по стъпалата. Прекалено рано е. Сутрешното преброяване обикновено е в осем. Защо вие сирената? Вратата на килията се отваря, плъзга се настрани с тъп метален звук.

Мос отваря очи и простенва. Сънувал е жена си и боксерките му са издути. „Все още го мога“ — мисли си. Знае какво би казала Кристъл: „Ще го използваш ли, или само ще си го гледаш цял ден?“

Заповядали са на затворниците да излязат от килиите, а те чешат пъповете или топките си и чоплят гурели от очите си. Някои излизат доброволно, а други се налага да бъдат окуражени с бухалка. Килиите са на три нива и обграждат правоъгълен двор с обезопасителни мрежи, които предпазват хората от опити за самоубийство или от това да бъдат хвърлени от пътеките. На тавана има плетеница от тръби, които гъргорят и тропат, сякаш нещо зловещо живее в тях.

Мос става тромаво и се завлича навън. Бос. Изправя се на площадката с лице към стената. Грухти. Пърди. Той е огромен мъж, може да е поомекнал в коремната област, но е масивен в раменете благодарение на лицевите опори и набиранията на лост, които прави по десетина пъти на ден. Кожата му е с цвят на млечен шоколад, а очите му като че ли са прекалено големи за лицето, така че изглежда по-млад за своите четирийсет и осем години.