Майкл Роботэм: На живот и смърт

Мос поглежда вляво. Майския бръмбар е опрял главата си на стената и се опитва да спи прав. Татуировките му изпъкват и се зъбят от предмишниците и гърдите му. Бившият любител на метамфетамини има тясно лице и мустаци, оформени като широки криле, които се простират до средата на бузите му.

— Какво става?

Майския бръмбар отваря очи:

— Май има бягство.

Мос поглежда в другата посока. По продължението на площадката вижда десетки затворници, застанали пред килиите си. Вече всички са навън… Не, не всички. Мос се навежда надясно и се опитва да надникне в съседната килия. Пазачите идват.

— Хей, Оуди, ставай, мой човек — промърморва.

Тишина.

От горното ниво прогърмява глас. Някой спори. Разразява се схватка, докато нинджите се втурват нагоре по стълбите и потушават сбиването.

Мос пристъпва по-близо до килията на Оуди.

— Събуди се, мой човек.

Нищо.

Обръща се към Майския бръмбар. Погледите им се срещат, задават си безмълвно един и същ въпрос.

Мос прави две крачки вдясно, въпреки че пазачите може би го наблюдават. Взира се в тъмната килия на Оуди и вижда закованото за стената легло. Легена. Тоалетната. Вътре няма нито топло, нито студено тяло.

Пазач извиква отгоре:

— Всички са налице и преброени.

Втори глас идва отдолу:

— Всички са налице и преброени.

Шапките и бухалките приближават. Затворниците прилепят тела към стените.

— Тук горе! — крещи пазач. Ботушите го последват.

Двама от униформените претърсват килията на Оуди, сякаш има къде да се скрие — под възглавницата или зад дезодоранта. Мос рискува да обърне глава и вижда, че заместник-надзирателят Грейсън се появява най-горе на стълбите, запотен от изкачването. По-дебел е от анимационния герой Албърт, коремът му виси над излъскания кожен колан, а тройната му гуша е на път да скъса яката му.

Грейсън стига до килията на Оуди. Поглежда вътре и шумно си поема въздух. Разкопчава полицейската си палка, потупва по дланта си с нея и се обръща към Мос:

— Къде е Палмър?

— Не знам, сър.

Палката се врязва в коленете на Мос и го поваля като отсечено дърво. Грейсън се надвесва и пита:

— Кога го видя за последно?

Мос се поколебава, опитва се да си спомни. Палката се забива отдясно, точно под ребрата му. Светът се завърта бясно пред очите му.

— По време на храненето — изпъшква.

— Къде е сега?

— Не знам.

Лъскавината сякаш се изпарява от лицето на Грейсън.

— Заключете всички. Искам затворникът да бъде намерен.

— Ами закуската? — пита един офицер.

— Могат да почакат.

Завличат Мос в килията му. Вратите се затварят. В следващите два часа той лежи на леглото, слуша вибрациите из сградата на затвора и стене. Сега са в работилницата. Преди бяха в пералното помещение и в библиотеката.

От съседната килия чува как Майския бръмбар потропва по стената.

— Хей, Мос!

— Какво?

— Мислиш ли, че се е измъкнал?

Мос не отговаря.

— Защо би направил подобно нещо през последната си нощ тук?

Мос продължава да мълчи.

— Винаги съм казвал, че кучият син е луд.

Пазачите отново идват. Майския бръмбар се връща на леглото си, Мос продължава да слуша напрегнато. Ботушите спират пред неговата килия.

— Ставай! С лице към отсрещната стена! Разтвори крака!

Влизат трима мъже. Оковават китките и глезените на Мос, така че той може само да се тътри. Панталоните му са разтворени и няма време да закопчее копчетата. Трябва да ги придържа с ръка да не се свлекат. Затворниците подвикват от килиите си и крещят разни неща. Мос върви през снопове светлина и зърва полицейски коли отвъд главните порти, чиито излъскани повърхности отразяват слънцето.

Когато стига до административното крило, го карат да седне. Пазачите от двете му страни не казват нищо. Мос вижда профилите им, шапките с козирка, очилата и тениските в телесен цвят, тъмнокафявите им пагони. Чува и гласове в съседната стая. От време на време един глас се извисява над другите. Отправя обвинения. Разпределя вина.

Пристига храна. Мос усеща как стомахът му се присвива, а устата му се пълни със слюнка. Минава още час. По-дълъг. Някои си тръгват Ред е на Мос. Той се дотътря в стаята със ситни стъпки, свел поглед към земята. Главен надзирател Спаркс е облечен в тъмен костюм, вече смачкан на места. Той е висок мъж със сребриста коса, дълъг тънък нос и се движи, сякаш балансира книга на главата си. Прави знак на офицерите да се оттеглят и те заемат позиции от двете страни на вратата.