Майкл Роботэм: На живот и смърт

Оуди се изправи, все още държеше таблата.

— Някой от вас смята ли този мъж за забавен? — извика.

Зададе въпроса толкова искрено, че Мос видя как хората сериозно се замислиха. Зара се огледа, сякаш губеше почва под краката си. Замахна да удари Оуди, защото насилието бе обичайният му резервен план. В същия миг Оуди прасна главата му странично с таблата. Разбира се, така само го предизвика. Зара се втурна напред с рев, но Оуди беше по-бърз. Заби ъгъла на таблата в гърлото му с такава сила, че го повали на колене. Зара се бореше за въздух, докато се свличаше на пода. Пазачите пристигнаха и го отнесоха в болницата на затвора.

Мос реши, че Оуди сигурно иска да умре, но не беше така. Затворът е пълен с хора, които вярват, че отвъд собственото им съзнание светът не съществува. Не могат да си представят живота отвъд стените, затова си създават свой собствен. Там, вътре, човек е нищо. Просто зрънце пясък под нечия обувка, бълха върху куче, пъпка на задника на дебел мъж. Най-голямата грешка, която човек може да направи в затвора, е да вярва, че изобщо има стойност.

Всяка сутрин това се повтаряше. Само в първия си ден Оуди се сби с дузина мъже, а на следващия бройката се удвои. Докато заключат затворниците в килиите, беше толкова жестоко пребит, че не можеше да дъвче, а двете му очи бяха като пурпурни сливи.

На четвъртия ден Зара изпрати съобщение от болницата на затвора, че иска Оуди Палмър мъртъв. Бандата му уреди нещата. Въпросната вечер Мос взе таблата си с храна и я занесе на масата, където Оуди седеше сам.

— Може ли да седна?

— Живеем в свободна страна — промърмори Оуди.

— И все пак не е така — отвърна Мос. — Особено когато си бил в затвора толкова дълго, колкото аз.

Двамата мъже се хранеха мълчаливо, докато най-накрая Мос изплю камъчето:

— Канят се да те убият на сутринта. Може би трябва да помолиш Грейсън да те сложи в Дупката.

Оуди се взря над главата на Мос, сякаш четеше нещо във въздуха, и каза:

— Няма да го направя.

Moс реши, че Оуди е или наивен, или глупашки смел, а може би наистина искаше да умре. Това не бе борба за липсващите пари. Никой не може да похарчи седем милиона долара в затвора — дори да е силно пристрастен към наркотици или да плаща за денонощна защита. И не ставаше дума за дребните неща като шоколадови блокчета или допълнителен сапун. В затвора, ако се издъниш… умираш. Ако погледнеш някого накриво… умираш. Седнеш ли на грешната маса по време на хранене… умираш. Тръгнеш ли по грешната страна на коридора или в двора за упражнения, храниш ли се твърде шумно… умираш. Дребнаво. Тъпо. Злополучно. Фатално.

Имаше принципи, по които се живее в затвора, но те не трябваше да се бъркат с приятелство. Затворническият живот поставяше хората близо един до друг, но не ги сплотяваше , не ги обединяваше.

На следващата сутрин в осем и половина отвориха вратите и рампата се напълни. Хората на Зара чакаха. Бяха дали задачата на новобранец, който криеше в ръкава си фибростъкло от подметка на обувка. Другите бяха заели позиции за наблюдение или стояха наблизо, за да му помогнат да се отърве от оръжието. Щяха да изкормят рибката като истинска риба.

Мос не искаше да се забърква, но в Оуди имаше нещо, което будеше интерес. Всеки друг би се предал, би преклонил глава или би умолявал да го сложат в карцера. Оуди беше или най-тъпият кучи син в историята, или най-смелият. „Какво вижда той в света, което никой друг не вижда?“ — питаше се Мос.

Затворниците се бяха изсипали от килиите си и се преструваха, че правят сделки помежду си, но повечето просто чакаха. Оуди не се появи. Навярно се бе измъкнал по свой си начин, помисли си Мос, но после от килията на новия му познат прогърмя бумтящата мелодия на „Окото на тигъра“ [4] Eye of the Tiger е песен на американската рокбанда Survivor от пролетта на 1982 г. — Б. р. .

Появи се гол до кръста, облечен в боксови шорти, дълги чорапи и меки маратонки, намазани с черна вакса. Танцуваше на пръсти и нанасяше удари във въздуха, на юмруците си имаше чорапи, натъпкани с тоалетна хартия, за да изглеждат като огромни боксови ръкавици. С насиненото си лице Оуди приличаше на Роки Балбоа [5] Боксьор от популярната поредица екшън филми „Роки“, чиято роля изпълнява Силвестър Сталоун. — Б. р. , който излиза да се бие с Аполо Крийд в петнайсетия рунд.

Хлапето с фибростъклото не знаеше да се смее ли, или да плаче. Оуди танцуваше и замахваше, привеждаше се и се провираше. Но тогава се случи нещо странно. Негрите започнаха да се смеят. Негрите започнаха да ръкопляскат. Негрите започнаха да пеят. Когато песента свърши, понесоха Оуди над главите си, сякаш е спечелил световна титла в тежка категория.