Майкл Роботэм - На живот и смърт

Докато разучава мобилния си телефон, Оуди обмисля дали да се обади на майка си. Вече е разбрала. Полицията трябва да я е посетила. Може би подслушват телефона й или наблюдават къщата. След като татко му почина, тя се премести при сестра си Ава в Хюстън. Там беше израснала и макар да е нямала търпение да избяга от родното си място, накрая се върна там, откъдето е тръгнала.

Умът му се рее. Оуди си спомня как на шестгодишна възраст се провря през прозореца на магазина за алкохол „Улфи“ [13] Верига магазини за цигари и алкохол в САЩ. — Б. пр. , за да открадне цигари и пакети дъвка. Брат му Карл го повдигна до прозореца, а после го хвана, когато скочи вън. Тогава Карл беше на четиринайсет и Оуди си мислеше, че е най-готиният голям брат, който някой може да има, макар понякога да беше груб и много деца да се страхуваха от него. Карл имаше една от онези редки усмивки, които срещаш само няколко пъти в живота си. Беше топла и успокояваща, но в секундата, в която изчезнеше, той ставаше друг човек.

Когато Карл влезе в затвора за първи път, Оуди му пишеше писма всяка седмица. Не пристигаха кой знае колко отговори, но знаеше, че Карл не обича особено нито да чете, нито да пише. А когато по-късно хората разказваха истории за брат му, Оуди се опита да не им вярва. Искаше да помни брата, който беше негов идол, онзи, който го водеше на щатския панаир и му купуваше комикси.

Двамата ходеха за риба на река Тринити, но не можеха да изядат нищо от улова си заради замърсителите. Улавяха предимно колички за пазаруване и изхвърлени гуми, докато Карл пушеше трева и разказваше на Оуди истории за разни тела, потопени в мрачни дълбини.

— Слагат им бетон, за да са тежки — каза хладно. — Все още са там долу, заседнали в калта.

Карл разказваше и истории за известни гангстери и убийци като Клайд Бароу и Бони Паркър, които бяха израснали на по-малко от два километра от родното място на Оуди. Бони бе учила в гимназията „Семент Сити“, която вече бе прекръстена, когато той седеше в класните й стаи и гледаше през прозореца към различни фабрики, но към същите къщи.

— Бони и Клайд прекарали едва две години заедно — обясни Карл. — Но са изживели всяка проклета минута, сякаш им е последна. Било е любовна история.

— Не искам да слушам за целуване — обади се Оуди.

— Някой ден ще искаш — увери го Карл през смях. И като се наведе напред и заговори тихо, му описа финалната засада, сякаш му разказваше история за духове край лагерен огън.

Оуди си представи мъгливата сцена преди изгрев, самотния път извън Сейлс, Луизиана, където полицията и тексаските рейнджъри приклещили двойката на 23 май 1934 година и открили огън без предупреждение. Бони Паркър била само на двайсет и три. Погребали я в гробището „Фиштрап“ на няма и деветдесет метра от мястото, където Оуди и Карл израснаха (въпреки че по-късно преместили тялото й в гробището „Краун Хил“, за да е по-близо до баба си и дядо си). Клайд бил погребан на два километра оттам, в гробището „Уестърн Хайтс“, където хората още посещават гроба му.

Карл влезе за първи път в затвора за пощенски измами и злоупотреба с банкомати, но това, което го погуби, бяха наркотиците. Пристрасти се към тях в щатския затвор в Браунсвил и така и не ги отказа. Когато освободиха Карл, Оуди беше на деветнайсет и вече в колежа. Отиде с колата до Браунсвил да го прибере. Брат му излезе, облечен в риза на зелено райе, чифт панталони от полиестер и твърде дебело кожено палто.

— Не ти ли е горещо в това?

— Предпочитам да го облека, отколкото да го нося в ръце — каза Карл. — Изглеждаш добре, братле.

Тогава Оуди все още играеше бейзбол и редовно вдигаше тежести.

— Ти също — излъга Оуди.

Карл изглеждаше изцеден, мършав и гневен — сякаш търсеше нещо, до което няма достъп. Хората казваха, че в тяхното семейство Оуди е наследил интелекта, като че ли интелигентността е нещо, което пристига с пратка, и трябва да си вкъщи в деня на доставката, защото иначе пакетът се връща обратно. Но не ставаше въпрос за интелект. А за кураж, преживявания, желания и още дузина други съставки.

Оуди разходи Карл с колата из стария квартал, който изглеждаше по-незападнал, отколкото Карл го помнеше, но все още имаше едноетажни молове, евтини вериги магазини, дрогерии и момичета, които проституират в колите си на булеварда.

В магазина „Севън илевън“ [14] Международна верига денонощни магазини. — Б. пр. Карл се втренчи в две гимназистки, които влязоха да си купят „Слърпи“ [15] Замразена плодова напитка на веригата магазини „Севън илевън“. — Б. пр. . Бяха облечени в къси дънкови панталонки и тесни тениски. Познаваха Оуди. Усмихнаха се. Флиртуваха. Карл направи някакъв коментар и те спряха да се усмихват. В този момент Оуди погледна брат си по-внимателно и съзря нещо ново у него: остра, почти плашеща склонност да мрази самия себе си.