Майкл Роботэм - На живот и смърт

После си тръгна, поклащайки бедрата си като метроном. Мос знаеше, че са го изиграли като в лесна игра на карти, и в същия миг осъзна, че не му пука. Тя беше умна, секси и енергична. Какво повече можеше да иска един мъж?

По вратата блъска пазач. Мос се изправя на крака и застава с лице към стената. Отново го оковават и го водят на душовете, а после в зоната за свиждания — не в главния участък за посетители, а в малка стая за разпити, която обикновено се ползва от адвокати за срещи с клиентите им.

Психиатърът на затвора, госпожица Хелър, чака пред стаята. Затворниците я наричат госпожица Притикин [12] Прякорът идва от известната диета без мазнини на Натан Притикин, изключително популярна сред жените, които искат да отслабнат. — Б. пр. , защото е единствената жена тук, която тежи по-малко от 90 килограма. Мос сяда и я чака да каже нещо.

— Аз ли трябва да започна разговора? — пита.

— Не си тук за среща с мен — отвръща жената.

— Така ли?

— Човек от ФБР иска да говори с нас.

— За какво?

— Оуди Палмър.

Госпожица Хелър винаги е напомняла на Мос за една логопедка, която му даваше уроци по дикция, когато започна гимназия, тъй като не можеше да казва „р“ и „т“. Терапевтката беше на двайсет и няколко години и пъхаше пръстите си в устата му, за да му покаже къде да сложи езика си, когато казва определени думи. Един ден Мос получи ерекция, но логопедката не се ядоса. Усмихна му се срамежливо и избърса пръстите си с хартиена салфетка.

Вратата се отваря и от нея излиза социалната работничка, кима на госпожица Хелър, която е следваща по ред. Мос чака с широко разкрачени крака и затворени очи, подпрял глава на стената. Затворниците са експерти по убиването на време, защото остаряват в кучешки години. Могат да четат едни и същи списания и книги отново и отново; да гледат едни и същи филми; да провеждат едни и същи разговори и да разказват едни и същи вицове, за да направят така, че месеците и годините да изчезнат.

Мисли си за Оуди и се опитва да си го представи как се наслаждава на свободата, как спи с холивудска актриса или мята празни бутилки от шампанско през борда на яхта. Знае, че е малко вероятно, но заради въображаемите картини неусетно извива края на устните си в усмивка.

След като Оуди оцеля в „двубоя за титлата“, започна да сяда с Мос на хранене. Рядко говореха, докато ядяха, а после разменяха по-скоро общи приказки и наблюдения, отколкото размишления за живота. Оуди все още беше мишена, защото беше млад и здрав, а парите гнетяха ума на мъжете. Беше само въпрос на време, преди друг да се опита да го пречупи.

Затворник на име Рой Фишър, който наричаше себе си Върколака заради силното окосмяване, което имаше по лицето си, приклещи Оуди пред сектора с душовете и започна да размахва юмруци срещу него. Мос скочи на гърба на Рой и го свали на земята като сърна, омотана в ласо, преди да сложи коляно на врата му.

— Трябват ми парите — каза Рой, като бършеше очи. — Моята Лизи ще загуби къщата, ако не направя нещо.

— Какво общо има това с Оуди? — попита Мос.

Рой извади писмо от джоба на ризата си. Мос го даде на Оуди. Лизи бе писала, за да му каже, че банката ще ограничи достъпа до къщата в Сан Антонио и че тя и децата се местят обратно във Фрийпорт, за да живеят с родителите й.

— Няма да мога да ги виждам, ако се преместят във Фрийпорт — прогъгна Рой. — Лизи казва, че не ме обича вече.

— А ти обичаш ли я още? — попита Оуди, който все още дишаше тежко.

— Какво?

— Обичаш ли още Лизи?

— Да.

— Казваш ли й го?

Рой се засегна.

— Да не твърдиш, че съм мекушав?

— Може би ако й го кажеш, ще направи по-сериозен опит да остане.

— И как да го направя?

— Напиши й писмо.

— Не съм добър с думите.

— Аз ще ти помогна, ако искаш.

И така Оуди написа писмото на Рой. Трябва да е било нещо необикновено, защото Лизи не заведе децата във Фрийпорт и се пребори да задържи къщата, а цялото семейство продължи да посещава Рой всяка втора седмица.

Отваря се врата. Пазач рита отзад стола на Мос и му казва да се събуди. Като се изправя на крака, затворникът бавно се тътри в стаята, привел рамене така, че да изглежда по-дребен. По-смирен. Някакво момиче, тийнейджърка, го чака в стаята за интервю. Не момиче, жена с късо подрязана коса и обеци по ушите. Показва му значка.

— Аз съм специален агент Дезире Фърнис. Мос ли да ви наричам, или Джеремая?

Мос не отговаря. Още не може да преодолее шока от размерите й.