Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Не съм тук, за да говоря за…

— Извинете. Не исках да ви накарам да се чувствате неудобно.

Докато си спомня този момент от разговора, жената изживява отново същата емоция. Изчервяването. Никога не бе срещала мъж, да не говорим затворник, който е толкова самоуверен и приема така съдбата си. Не го интересуваше дали пътят нагоре е труден или че всяка врата е затворена. Дори когато Дезире го обвини, че лъже, той не се ядоса. Вместо това се извини.

— Ще спреш ли да казваш, че съжаляваш.

— Да, госпожо, съжалявам.

Когато пристига във федералния затвор „Три реки“, Дезире паркира в участъка за посетители и се взира през предното стъкло, за да обходи с очи ивицата трева и двойната ограда с бодлива тел. Отвъд вижда пазачи в кулите и основните сгради на затвора. Вдига циповете на ботушите си, излиза от колата и оправя якето си, като се подготвя за дългата процедура при влизането — попълването на формуляри, предаването на оръжието и белезниците й, претърсването на чантата.

Няколко жени чакат часовете за свиждане да започнат: момичета, които са се хванали с погрешните мъже или с погрешните престъпници — онези, които ги залавят. Загубеняци. Некадърници. Измамници. Задръстеняци. „Не е лесно да откриеш добър престъпник или добър мъж“ — мисли си Дезире. Убедена е, че най-добрите от тях обикновено са обратни, женени или измислени (поне мъжете, ако не престъпниците). Двайсет минути по-късно я вкарват в офиса на главния надзирател. Не сяда. Оставя го да седне, движи се из стаята и се взира в мъжа, докато неудобството му видимо става все по-силно и по-силно.

— Как е избягал Оуди Палмър?

— Изкатерил се е по оградите с помощта на откраднати чаршафи от затворническото пране и импровизирана кука за захващане, направена от барабан на пералня. Един младши офицер го е пуснал в пералното помещение в извънработно време, за да вземе нещо, което уж бил забравил. Офицерът не е забелязал, че Палмър така и не се върнал. Смятаме, че се е скрил в прането, докато охраната на кулите се е сменяла в единайсет часа.

— А алармите?

— Една от тях се е задействала точно преди единайсет, но е изглеждало като проблем в захранването. Рестартирахме системата, което отне около две минути. Сигурно е използвал това време, за да се прехвърли през оградата. Кучетата го преследваха до язовира „Чоук Кейниън“, но смятаме, че са следили фалшива следа, оставена от Палмър, за да ни отклони. Никой досега не е успявал да преплува язовира. Навярно някой е чакал Палмър зад оградата.

— Има ли пари в себе си?

Надзирателят се размърдва в стола си, въпросът очевидно не му харесва.

— Теглил е максималната сума от сто и шейсет долара от затворническата си сметка два пъти седмично, но не е харчил почти нищо чрез интенданта. Пресметнахме, че би трябвало да има около дванайсет хиляди долара.

Дезире пресмята, че от бягството са минали шестнайсет часа, а Палмър още не е забелязан никъде.

— Имаше ли непознати коли на паркинга вчера?

— Полицията проверява записите от камерите.

— Искам списък на всички, които са посещавали Палмър в последното десетилетие, както и цялата информация за кореспонденцията, която е водил. Имал ли е достъп до компютър?

— Работеше в библиотеката на затвора.

— Има ли интернет връзка?

— Тя се наблюдава.

— От кого?

— Имаме си библиотекар.

— Искам да говоря с него. Както и със социалния работник на Палмър, с психиатъра на затвора и с всеки човек от персонала, който е работил по-отблизо с него. А другите затворници, Палмър близък ли е с някого конкретно?

— Вече бяха разпитани.

— Не и от мен.

Надзирателят вдига телефона и вика заместника си, говори, сякаш е стиснал молив между зъбите си. Дезире не може да чуе разговора, но тонът е ясен — тя е толкова добре дошла тук, колкото скункс на градинско парти.

Надзирател Спаркс съпровожда специален агент Фърнис до библиотеката на затвора, преди да я остави с извинението, че има да провежда телефонни обаждания. В устата му има отвратителен вкус, който иска да отмие с глътка бърбън. И в по-добри дни от този пие прекалено много и му се налага да пуска щорите и да отменя срещи с обяснението, че има мигрена.

Вади бутилка от шкафа за документация и си сипва малко в чашата за кафе. Вече две години е главен надзирател в „Три реки“, беше повишен и преместен от по-малък и по-слабо охраняван затвор, защото бе успял да се справи с по-малко от предвидения бюджет с минимален брой сериозни инциденти. Което даде грешна представа за уменията му. Ако мъже като тези можеха да бъдат контролирани, нямаше да са под ключ.