Майкл Роботэм - На живот и смърт

— Горе, в планината.

Оуди си спомня Карл и ловните екскурзии, които си правеха, когато бяха тийнейджъри. Брат му винаги беше хладнокръвен с оръжието, не показваше нито искрица емоция, докато дърпаше спусъка. Патици, катерици, белоопашати елени, гълъби, зайци, гъски… Изражението му винаги беше каменно. А всичко, което Оуди убиеше, трепереше с неговото безпокойство и кървеше със смущението му.

— Ще ме застреляш ли? — попита Макс.

— Какво? Не!

— Защо съм тук?

— Исках да бъдем приятели.

— Приятели!

— Да.

— Ти си шибана откачалка!

— Не ругай. Имаме много общи неща.

Макс изсумтява пренебрежително.

— Бил ли си някога в Лас Вегас? — пита Оуди.

— Не.

— Някога се ожених в Лас Вегас. Беше преди единайсет години. Ожених се за най-красивата жена… — Спира за миг и си припомня онзи момент с крива усмивка. — Сключихме брак в една от онези църкви, за които пишат.

— Като църквата на Елвис Пресли ли?

— Не такава — казва Оуди. — Наричаше се Църквата на камбаните, беше на булевард „Лас Вегас“. Имаха церемония Казвам „да“ с включена музика и брачно свидетелство, която струваше сто четирийсет и пет долара. Преди това отидохме на пазар. Мислех си, че иска да си купи рокля, но тя търсеше железария.

— Защо?

— Купи два метра плетено въже. И ми каза, че трябва да намеря тринайсет златни монети и да й ги дам. „Трябва да са от истинско злато, каза ми. Те са символ.“

— Символ на какво? — пита Макс.

— Трябваше да представляват Исус и учениците му — отвръща Оуди. — С връчването на монетите й показвах, че ще се грижа за нея и за малкото й момче.

— Момче? Не беше споменал за него.

— Не бях ли? — Оуди проследява с пръст един белег на ръката си. — Той ми стана кум. Дадох му да носи брачните халки.

Макс не отговаря, но за кратък миг Оуди усеща, че момчето сякаш си спомня. Мигът отлита.

— Как се казваше той?

— Мигел, испанският вариант на Майкъл.

Отново нищо.

— По време на церемонията Белита завърза финото въже около китката ми, а после около своята. Каза, че това символизира безкрайността на връзката ни, защото сега съдбите ни са свързани една с друга.

— Звучи като суеверие — казва Макс.

— Да — съгласява се Оуди, а първите далечни проблясъци на светкавиците прогонват сенките. — Предполагам, че наистина беше суеверна, но тя не вярваше, че злото се крие в предмети, само в хора. Никое място не може да бъде покварено, само душата може.

Макс се прозява.

— По-добре поспи — казва Оуди. — Утре е голям ден.

— Какво ще се случи?

— Ще те заведа за риба.

На алеята пред къщата на Валдес са спрели полицейски патрулки и цивилни коли, подредени в колона от двете страни на улицата. Детективи ходят от врата на врата, а екип от специалисти по съдебна медицина са взели пръстови отпечатъци и косми от стаята на Макс.

В кухнята се чуват повишени гласове. Обвинения. Контраобвинения.

— Не знаем дали е бил Оуди Палмър — казва Дезире, за да успокои духовете.

— Кой друг може да е? — казва Валдес.

— Той вече ни заплаши — подкрепя съпруга си Санди и трие сълзите си с кърпичка.

— Как ви е заплашил?

— Като се появи тук, разбира се… и като говори с Макс.

Дезире кима и поглежда Сеногълс, който е седнал на висок стол, потрива брадичка и се прави на мъдър и разбиращ.

— Това не обяснява защо би отвлякъл Макс — казва Дезире.

Санди избухва:

— Не слушахте ли досега? Райън е стрелял по него. Райън го е арестувал. Райън го е вкарал в затвора.

— Да, разбирам, но все пак няма логика. — Дезире пробва друг подход: — На колко години е Макс?

— Наскоро навърши петнайсет.

— Споменавали ли сте някога на Палмър, че имате син?

Валдес поклаща глава.

— Имали ли сте контакт с Палмър след осъждането му, водили ли сте кореспонденция?

— Не. Какво намеквате?

— Опитвам се да разбера защо Палмър се е появил тук миналата неделя. И ако целта му е бил Макс, защо не го е отвлякъл същия ден? Защо е чакал досега?

Валдес премигва гневно към нея.

— Човекът е луд! С мозъчни увреждания!

— Не и според психиатъра, който го е лекувал в затвора. — Дезире се опитва да говори със спокоен и равен тон. — За какво са разговаряли той и Макс?

— Какво значение има?

— Опитвам се да разбера мотивите му.

Валдес размахва ядосано ръце.

— Трябваше да сме под закрила. Трябваше да ни осигурите секретна квартира.

Сеногълс отговаря:

— Бих ти осигурил закрила, Райън, но ти не си го искал.