Майкл Роботэм - На живот и смърт

И двамата липсват на Макс и той иска татко му да дойде. Представя си конвой от полицейски патрулки с пуснати светлини и виещи сирени, които фучат по пътя към него, докато перките на хеликоптера се въртят във въздуха, а екип от морски пехотинци се задава с рев към плажа с надуваеми моторни лодки. За момент наостря уши, но не чува никакви сирени, хеликоптери или лодки. Предпазливо започва да се придвижва по пътеката, като поглежда през рамо и се чуди дали Оуди го гледа. Стига до колата и спира за миг, ослушва се в мрака. Шосето е на стотина метра оттам. Би могъл да спре кола на стоп. Би могъл да потърси помощ.

Тича в подобие на галоп, защото китките му са вързани една за друга и не може да размахва ръце свободно. Внезапно се препъва в нещо и се просва по лице в пясъка.

— Е, това беше идеално пльосване — казва Оуди и пристъпва иззад ограда, сложил пушката на рамо. Макс плюе пясък.

— Каза, че няма да ме нараниш.

— Казах, че не искам.

Оуди му помага да се изправи и го изтупва. Макс гневно избутва ръцете му, отблъсква докосването му. Връщат се обратно на пътеката, приближават се към къщата откъм плажа и се качват по стълбите до задната веранда, която гледа към океана. Боята и лакът на парапетите и перилата са се олющили от солта, вятъра и слънцето.

След като проверява кепенците и входните врати, Оуди увива палтото около ръката си и счупва с лакът малко квадратно прозорче над дръжката на вратата. Пресяга се вътре, вдига резето и отваря вратата с тласък, като казва на Макс да внимава къде стъпва заради счупеното стъкло. Кара го да седне на кухненската маса, а после бързо обхожда къщата и претърсва всяка стая. Помещенията миришат на мухъл и застоял въздух. Върху меката мебел има хвърлени чаршафи, леглата са голи и покрити с найлон.

Оуди намира поставка за списания с карти и стари вестници от преди три месеца. Над камината и в някои от спалните има семейни снимки. Баща. Майка. Три деца. Бебета, които се превръщат в тийнейджъри за малко повече от десетилетие.

Включва хладилника и проверява шкафовете за останали хранителни продукти и консерви. Без да запали лампата, отваря един от кепенците, който гледа към морето, и поглежда към залива, към нефтените платформи. Приличат на градове, които се поклащат във въздуха.

Макс не казва и дума. Оуди намира ленени чаршафи в сандъци и пали сигналната лампа на бойлера.

— Ще отнеме няколко часа да се стопли. На сутринта може да си вземем душ. В гардероба има малко дрехи.

— Не са наши.

— Така е — казва Оуди. — Но понякога необходимостта изисква да нарушим правилата.

— Трябва ли да стоя вързан?

Оуди се замисля над въпроса. На рафт в едната от спалните е видял дайре. Занася го в кухнята и казва на Макс да се изправи, след което закрепя с тиксо инструмента между коленете му. Момчето не може да мръдне, без да се чуе дрънчене.

— Искам да седнеш в онова кресло. Ако те чуя да мръднеш, ще завържа ръцете и краката ти. Разбра ли?

Макс кима.

— Гладен ли си? — пита Оуди.

— Не.

— Е, така или иначе ще приготвя нещо. Ако решиш, можеш да хапнеш.

В килера открива кутия паста и изсипва съдържанието в тенджера с вряща вода. После намира консерва домати, малко подправки, чесън на прах, сол и пипер. Макс го гледа как готви.

По-късно двамата ядат мълчаливо на кухненската маса. Чуват се само подрънкването на дайрето и стърженето на вилици по чиниите.

— Не съм много добър готвач — казва Оуди. — Нямам много практика.

Макс избутва чинията си в центъра на масата. Отмята косата от очите си и поглежда към белезите по ръцете на Оуди, които наподобяват многобройни пресичащи се кръстове.

— В затвора ли се сдоби с тях? — пита след още минута мълчание.

Оуди кима.

— Как?

— Хората понякога влизат в спорове.

Макс посочва към опакото на дясната му ръка, където един белег тръгва от основата на палеца му и стига до китката на Оуди.

— Този от какво е?

— Острие, направено от разтопена четка за зъби.

— А този?

— Бръснач.

— Как някой се е сдобил с бръснач?

— Предполагам, че някой от пазачите го е вкарал.

— Защо?

Оуди го поглежда тъжно.

— За да ме убие. — Докато търка чиниите в мивката, поглежда през прозореца и изучава небето. — Тази вечер навярно ще има буря, но ако до утре отмине, може да отидем за риба.

Макс не отговаря.

— Знаеш как се лови риба, нали?

Момчето свива рамене.

— А на лов ходил ли си?

— Татко ме заведе веднъж.

— Къде?